Плодът на Тялото Христово – 09.04.2017
by Лина
На 09.04.2017 с Ели и Ники бяхме на гости на приятели в Добрич. Беше вече седем часа вечерта, а в осем трябваше да сме във Варна. Преди да тръгнем обаче, започнахме да се молим с нашите домакини. Бог започна да ни дава пророчески слова за тях и така стана, че закъсняхме. Тръгнахме към Варна чак в 8:15.
На излизане от Добрич Ники видя едно момче отстрани на пътя, което пътуваше на стоп, и спря, за да го вземе. Момчето се качи в колата и потеглихме. Казваше се Иво. След десетина минути Ники започна да говори с него и воден от Святия Дух, му каза: „Ти си от сиропиталище, нали?“ Иво потвърди: „Да, първо бях в бебешкия дом, а след това израснах в дома за деца. Сега съм на 20 години.“
Разбрахме, че пътува за Варна, за да търси работа. Ники започна да му говори за тъмнината и безизходицата на живота на тази земя, за вечното лутане и за липсата на цвят в ежедневието на хората, които не знаят защо са живи. Започна да му говори за живота, който човек може да има, след като се предаде на Бог – за мира, за радостта, за победата над греха и над безпътицата, която води до вечна погибел.
Докато Ники говореше, усетих в духа си, че е време аз да поема разговора – стана толкова естествено, просто разбрах, че Ники беше извършил своята част и сега беше мой ред. Попитах Иво: „Готов ли си сега да предадеш живота си на Бог и Той да ти даде нов живот?“ Той каза: „Да.“ Водих го в молитва за покаяние, отричане от греховете и приемане на Исус като личен Господ и Спасител. След това му казах, че има нужда от Святия Дух, за да има сила да живее живота, който Бог има за него. Той прие Святия Дух и започна да говори на непознат език. Усетих, че моята работа беше свършена и просто се облегнах назад. Тогава Ели се обърна към него и започна да му дава пророчески слова – неща, които да го насърчат и утвърдят в новия път, по който тръгва. Всяко нейно слово беше помазано със сила от Духа и се виждаше как думите й пронизват сърцето на Иво и посяват живот и идентичност в него.
Когато пристигнахме във Варна, Ники взе Иво у тях, където го кръсти във вода. На следващата сутрин Ели се свърза с нейна приятелка – Албена, която има фондация в Добрич. Тази фондация подслонява бездомни хора и им помага да се квалифицират, да си намерят работа и да станат самостоятелни. Ники качи Иво на автобуса за Добрич, там той се срещна с Албена и се настани в приюта. Когато по-късно се чух с него по телефона, той ми каза: „Моля те, обещай ми, че когато ходите на вашите събрания да се молите, ще ме взимате с вас. Искам и аз да се уча.“ Думите му изпълниха сърцето ми с огромна благодарност и благоговение към Бог за великото дело, което Той извърши.
След като затворих телефона, Святият Дух ми прошепна: „Спасението на Иво е пророчески символ за епохата, в която влиза Църквата. Както Иво не може да се нарече нито плод на Ники, нито твой, нито на Ели, нито на Албена, но е ваш общ плод, така идва време и сега е, в което хора ще се спасяват, изцеляват, освобождават и утвърждават чрез съвместния труд на Тялото Христово. Това ще е труд, ръководен изцяло от Мен, в който няма да има съревнование, нито съперничество, а почит, допълване и партниране на деца, които знаят кои са, имат любов един към друг и осъзнават, че градят дома на своя Баща.“