Победата, която ни води към нашето наследство

Победата, която ни води към нашето наследство
от

Това е четвъртото от 8 поучения, които имах привилегията да напиша за Библията с Лия: 365 дни приключение с Библията.

Прочит: Римляни 7 и Римляни 8

Ако поради вярата ни в Христос сме мъртви за греха, ние сме мъртви и за Моисеевия закон, защото той бе даден, за да разкрие греха и за да ограничи мащаба му сред израилтяните. Понеже законът е бил едно кратковременно „решение” за греха, когато идва окончателното решение – благодатта, която се придобива чрез вяра в Исус Христос – законът става ненужен. Важно е да се отбележи, че тук се говори за церемониалния закон, който постановява системата за жертвоприношения, чрез която израилтяните са получавали опрощение на греховете. Приемайки жертвата на Божия Агнец, принесена веднъж завинаги, ние вече нямаме нужда да жертваме животно, за да получим прошка за даден грях.

Колкото за моралния закон в Стария Завет, който дава конкретни насоки как да живеем богоугодно, при новорождението ни Бог „написва този закон в сърцата ни“, затова и Павел казва че вътрешното му естество се наслаждава в Божия закон. Именно поради новорождението се поражда конфликтът между вътрешното ни желание и желанията на плътта ни, за който Павел говори. Апостолът ни казва, че за да надделеем над плътските желания трябва чрез Духа да умъртвяваме порочните навици на тялото.

Сега след като сме в Христос ние сме Божии деца, затова когато падаме в грях, ние не се страхуваме от Бога, а напротив, викаме с увереност към Него: „Татко, помогни ми!“ Има страдание в процеса на умиране за плътското в нас, но трябва да знаем, че всеки път, когато надделяваме над греховните страсти, ние придобиваме поредната порция от нашето наследство в Бога – процесът, чрез който ставаме съобразни с образа на Сина Му. Познавайки Него и любовта Му към нас, ние ставаме повече от победители в трудностите, които идват в живота ни, като, узрявайки във вярата, започваме да разбираме, че всичко съдейства, за да ни помогне да достигнем това, което е наистина „добро“ за нас – да станем като Христос.


Оригинално публикувано тук.

Сподели в