Поваленият дънер – съновидение с послание към Църквата

Поваленият дънер - съновидение с послание към Църквата

Сънувах сън. Видях голям дънер на дърво, повален на земята. Почти всичките корени на дънера бяха извадени от земята, клоните изсечени. След това ми се даде в ръката плод или зеленчук, не помня, но беше нещо познато, което трябваше да разрежа с нож. Учудих се много, когато видях, че във вътрешността нямаше никакво семе. След това видях картина, много красива. Не помня какво беше нарисувано на картината, но помня, че от нея лъхаше живот. След като я разгледах, ми се каза да я завъртя така, че долната част да стане горна. И картината погрозня. На рамката на грозната картина прочетох две думи: горе – ОТСТЪПЛЕНИЕ, долу – ЛИЦЕМЕРИЕ.

Събудих се и записах това, което запомних от съня. Отново си легнах и пак сънувах същия сън, едно към едно. Когато се събудих, беше вече ранна утрин.

Започнах да питам Бога какво е значението и посланието на този сън. Напомни ми се стиха, в който апостол Павел ни съветва да останем вкоренени в Исус Христос и във вярата в Него (Колосяни 2:6-7), защото само Той дава живот и само чрез Него ние се изпълваме с благодат да живеем и да служим.

И така, както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.” (Колосяни 2:6-7)

Когато сме изкоренени от Него – изсъхваме, оставаме без клони, без листа, без плод. И семе дори нямаме да засеем. Как тогава ще имаме плод? Дори да ни се даде семе, без корен – няма плод. Картината от съня беше предупреждение за отстъплението от Бога под влияние на света, плътта и греха. Тръгваме в обратна на Божията посока. Сърцето ни се изпразва от Божието присъствие. Няма корени, няма лично общение с Бог в поклонение, хвала, молитва.

Стаята /сърцето/ е празна и много лесно там може да се настани протвникът на душите ни. И тук идва лицемерието – когато не си признаваме, че причината за всичко това е вътре в нас, а я търсим извън нас. Уж сме в църквата, уж сме духовно семейство, но не поемаме отговорност или ангажимент към това семейство. Няма ли отговорност, или ангжимент, няма съпричастност и истинско посвещение нито на Божието дело, нито на семейството. Накрая ми се припомни стиха в Лука 21:36:

„Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.”

Божият призив е ясен! ДА БЪДЕМ БУДНИ, т.е да внимаваме много какво се случва вътре в нас! И ДА СЕ МОЛИМ, за да избегнем всичко онова, което би станало, ако не следваме призива на Бога!


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в