Сигурният начин християнин да иде в ада

Звучи абсурдно, невъзможно, безумно дори, и доскоро бях убеден че е така, но Бог казва друго. Нека да размишляваме върху Словото Му и да вярваме, че Той ще ни упъти на всяка истина!

В Новия Завет съдията е Святият Дух.

„И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд” (Йоан 16:8)

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща.” (Йоан 16:13)

Той ни пази, като винаги ще ни изобличи за грях, защото ни обича и поради това винаги ще ни каже истината за нас и веднага сочи разрешението – Кръста на Господ Исус.

Божието изобличение няма нищо общо с осъждението, идващо от врага ни, който е обвинител и използва грешките ни, за да ни смачка с чувството на вина, без да виждаме изходен път!

Когато пораснем и проумеем, че Божието изобличение и корекция за нас са проява на Бащината Му любов към нас, хванем ръката Му и тръгнем с Него, Той ще ни заведе до свръхважния избор, който всеки християнин трябва да направи – „Готов ли съм да изгубя живота си заради Него”.

„Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.”  (Лука 9:23-24)

Бог ни предлага да загубим нашите идеи, виждания за света, за хората, за живота въобще, да Му позволим да ни отвори очите за всичкия боклук в душата ни, за да извикаме към Него и Той да ни очиства и изпълва със Словото Си, за да ставаме все повече подобни на Него. Дава ни право на избор, но е съвсем категоричен: „който иска да спаси живота си, ще го изгуби!”.

Изумих се, когато видях колко много казва Господ чрез това кратко изречение! Ако Му кажем „не” поради гордост, егоизъм, огорчение, разочарование, причини разни (според мен тия са най-честите), ние всъщност заявяваме, че не Му даваме достъп до живота си, че си харесваме „боклука” повече от Него, че знаем повече от Него кое е най-доброто за нас, с други думи – вече сме в бунт.

И тук му е мястото да разгледаме последствията от гордостта – първият грях.

„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,  ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.  Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова.” (Исая 14:12 -15)

Често пъти, споделям собствен опит, тя (гордостта) идва неусетно, не е нужно да започва или да бъде под формата на мисли, може да се изразява в отношението ти към семейството, хората изобщо и т.н. И самата мисъл или неосъзната нагласа, че „аз мога да се опазя, моля се, бдя” вече е проява на гордост!

Трябва да уповаваме на Святия Дух, защото:

„Ако Господ не oпази града, напразно бди стражарът” (Псалми 127:1)

Гордостта ни пречи да видим истината и отваря врата за себеправедност. Ако човекът смята, че всичко с него е наред, то тогава няма нужда от покаяние и промяна. Хубавото е, че при Господа няма половинчати работи и не можем да си играем с Всевишния.

„Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ.  Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.” (Откровение 3:15-16)

Разбира се, във великата Си милост към нас Той ни дава време, помни, че от пръст сме направени.

„Защото Той познава нашето естество, помни, че ние сме пръст.” (Псалми 103:14)

И именно поради това Святия Дух ни сигнализира за опасност, но всеки път, когато се правим, че не сме Го чули, ние се закоравяваме повече и повече и за да си намерим оправдание дори можем да „ревизираме” Библията, за да ни е удобна на нас. Превърнали сме се в религиозни хора със сърца, отдалечени от Него, споменаваме името Му, знаем какво пише в Библията, ставаме хлъзгави като змиорки, умеем да убедим  хората в нашата правота, използвайки Словото Му, дори се молим! Превърнали сме се във фарисеи, а Бог ясно предупреждава да се пазим от фарисейския дух

„И Исус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.” (Матей 16:6)

„Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, а от учението на фарисеите и садукеите.” (Матей 16:11-12)

„И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.” (Марк 12:38-40)

„По същото време се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, и Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.” (Лука 12:1)

„Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?” (Матей 23:33)

Това бяха единствените хора, за които Господ каза, че няма спасение, т.е. те бяха извършили смъртен грях!

В продължение на години вярвах, че смъртен грях – такъв, за какъвто прошка няма – е човек, който има знанието за Бога и е наясно какво прави, да похули Святия Дух – нещо, което фарисеите сториха.

„Веднъж Той изгони един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и множеството се удиви. А някои от тях казаха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.” (Лука 11:14-15)

^„И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.” (Лука 12:10)

Словото в Псалми 19 казва, че има 5 нива на грях:

„Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.”  (Псалми 19:12)

Първата част – ние всички имаме грехове, за които не знаем, и Бог не ни съди за тях, със сигурност обаче ще ни изобличи – когато и както Той реши.

Втората част на този стих – тайните ни, съзнателно укривани от нас грехове, с които идваме от света, но към тях може да се прибавят грехове, за които сме отказали да се покаем. На това ниво Той ще ни изобличи, съкруши и даде покаяние, но ако Му се покорим.

Трето, продължим ли в непокорство към Святия Дух, понеже не идва веднага Неговият съд върху нас, се успокояваме, заглушавайки отново гласа Му, и се отваряме за себеправедност и гордост, често дори без да се усетим.

„Още и от гордост предпази слугата Си: да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен” (Псалми 19:13)

В този 13-ти стих се казва „още и от гордост предпази слугата Си” – точно тук, ако се отдаде на тази гордост, човек си прави „своето евангелие, закоравява сърцето си, съвестта му вече е прегоряла. Много често именно гордостта е „силният дух”, когато трябва да се извършат освобождения.

„Да не ме завладее” – завладян от съответния грях, впоследствие грехове, защото прегърнали ли сме съзнателно дори един грях, той отваря врата за други, и вече не сме при Господа.

Ще сме „непорочни” (втората част на 13-ти стих), ако не ни е завладяла гордостта. В противен случай Словото казва, че този човек вече е порочен и стига до „много престъпления”.

Грехът вече окончателно доминира и някогашното Божие дете върши съзнателно престъпления, в повечето случаи не такива, наказуеми от човешките закони, но Господ си има своите и според тях вече си закоравял престъпник, за когото няма прошка.

„имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха, отпаднаха от вярата; от които са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.” (1 Тимотей 1:19-20)

„А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения  чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла” (1 Тимотей 4:1-2)

Напълно е възможно човек да похули и Святия Дух:

„а особено тези, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Дръзки и упорити, те не се страхуват да хулят невидимите власти;” (2 Петрово 2:10)

В 1-ви и 17-ти стихове недвусмислено се посочва как ще свършат такива хора:

„Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.” (2 Петрово 2:1)

„Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина довека.” (2 Петрово 2:17)

Как да не стигнем никога дотук? Като веднъж завинаги решим, че ще вярваме, съответно ще бъдем покорни на Този, Който жертва живота Си за нас, без да заслужаваме това, и ни отвори очите за Истината, даде ни, дава ни и ще ни дава доказателства за безмерната Си любов към всички ни. 

Той е Съвършеният, Всезнаещият, Вечният и ще глупаво да не Му се доверим

„Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господня е светла, просвещава очите; страхът от Господа е чист, пребъдва до века; отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи. Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда.” (Псалми 19:7,11)

Слава на Спасителя, амин!