Защо страхът от Бога е начало на мъдростта

„Страхът от Бога е начало на мъдростта“ е една от често цитираните фрази от Библията, но даваме ли си сметка защо именно страхът от Бога е в основата на мъдростта? Защо не любовта към Бога – все пак Бог е любов (1 Йоаново 4:8, 16)? Или пък радостта в Бога – нали в нея е нашата сила (Неемия 8:10)? Защо началото на мъдростта не е в откровението, че Бог е добър – фраза, която се повтаря многократно в книгата Псалми? Отговорът е прост – страхът от Бога е начало на мъдростта, защото живеем тук, на земята. Преди да обясня какво имам предвид, нека първо видим какво Библията казва за страха от Бога. 

Защо да се страхуваме от Бога?

В Притчи 9:10 се казва: „Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.“ Този стих, както и Притчи 2:5, свидетелстват, че страхът от Бога е неразделна част от познаването на Бога. Човек, който познава Бога, има страх от Него, а такъв, който не се бои от Бога, не е имал личен досег с Него. Почти няма случай в Библията, в който човек да е имал близка среща с Бог и да не се е убоял – Моисей при горящия храст (Изход 3:6); Исая, когато вижда Господ в храма (Исая 6:5); учениците на Исус на Планината на преображението (Матей 17:6). „Не се бой“ са винаги първите думи, които ангели казват на хората, на които се явяват (Битие 21:17; Данаил 10:12; Лука 1:13), защото естествената първоначална реакция към ангелите е страх. Този страх не е толкова поради външния вид на ангелите, колкото поради факта, че те са носители на духовната атмосфера, която е около Божия престол – абсолютна святост и неописуема слава. Съответно, страхът от Бога естествено произтича от нашия досег с Него, защото Бог – Вседържителят, Всемогъщият, Славният – сам по себе си е страшен! В Неговото присъствие преживяваме реалността на нашата слабост, греховност и недостатъчност, осъзнавайки, че ако не бе Неговата милост към нас, самото Му присъствие е способно за миг да ни унищожи и да заличи всеки спомен от нашето съществуване.

Втората причина да се страхуваме от Бога е дадена от Самия Исус:

„Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ (Матей 10:28)

Намираме същото наставление и в Лука 12:4-5. Наставлението на Исус за това от кого трябва да се боим е напомняне, че настоящият ни живот, независимо дали е хубав, или лош, ще свърши един ден, и ние, като всички хора, ще застанем пред Праведния Съдия. Поради тази причина е най-разумно да извървим земния си път, зачитайки Бог и волята Му преди всичко друго. Единствено Божието мнение е от съществено значение за нас, защото единствено Той има власт над вечността. Това свидетелства и апостол Павел:

 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро, или зло. И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците“ (2 Коринтяни 5:10-11).

Чувала съм християни да правят изказвания от порядъка на „Ние не вярваме в Бога, за да избегнем ада, а защото Той обича нас и ние Него.“ Подобно изказване звучи много духовно, ако считаме холивудските любовни филми като стандарт за нашето богословие, но Библията ясно казва, че Бог е изразил любовта Си към нас именно като е направил път, чрез който да избегнем ада (Йоан 3:16). Писанията също така посочват, че истинската любов към Бога се изразява в пазене на Неговите заповеди (Йоан 14:21; 1 Йоаново 5:3) – признак, че вървим по този Път на избавление от ада.

Пряката връзка между нашето избавление от греха и от ада, и любовта ни към Бога, е посочена също в твърдението, че на когото много се прощава, обича много (Лука 7:47). С това Исус не иска да каже, че някои хора са по-грешни от други и затова имат повече нужда от прошка. Според Божия стандарт всички ние сме крадци, лъжци, прелюбодейци и убийци, но просто някои съзнават тези свои грехове и искат Бог да им прости и да ги очисти, а други – не. Някои знаят, че заслужават да отидат в ада, и затова обичат Онзи, Който ги е избавил от там, а други – не. Нашата любов към Бога е право пропорционална на откровението, което имаме за собствената ни греховност и за ада като мястото, където всъщност заслужаваме да прекараме вечността.

Как се изразява страхът от Бога?

Страхът от Бога се проявява чрез нашето отношение към греха и тъмнината:

„Страх от Господа е да се мрази злото.“ (Притчи 8:13)

„страх от Господа – това е мъдрост; и отдалечаване от злото – това е разум.“ (Йов 28:28)

Ако имаме страх от Бога и почитаме Него преди всичко, ние ще мразим нещата, които Той мрази – греха и духовната тъмнина. Но преди да приемем това като карт бланш да започнем да действаме като морален контрольор в живота на хората около нас, нека си припомним думите на Исус:

„Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.“ (Матей 7:5)

Страхът от Бога не може по човешки да бъде налаган на другите, защото неговият източник е Самият Бог – едно от описанията на Святия Дух е „дух на страх от Господа“ (Исая 11:2). Но ако ние живеем в страх от Господа, нашият живот ще свидетелства на хората около нас, че има Един, от Когото хората трябва да се боят и да съобразяват живота си с Неговата воля.

Апостол Павел посочва страха от Бога като ключов в нашето освещение и усвояване на спасението, което Господ Исус ни подарява:

 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“ (2 Коринтяни 7:1)

„Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.“ (Филипяни 2:12)

Времето, когато страхът от Бога спаси душата ми от пъкъла

Искам да споделя една лична история, която вярвам, че ще бъде полезна за вас. В края на 2017 г. преживях това, което Библията нарича „злия ден“ (Ефесяни 6:13). Изведнъж, без никакво предупреждение, в живота ми дойде изкушение, което беше толкова силно, толкова примамливо и привлекателно, че докато бях под неговото влияние си мислех, че няма да мога да устоя. Сега, когато съм свободна от това изкушение, мога уверено да кажа, че ситуацията, която ме връхлетя, беше оркестрирана от демонични сили, които очевидно доста добре ме познаваха. Тогава разбрах, че врагът наистина ни изучава – той познава нашите слабости и знае точно какво изкушение да предложи на всеки един от нас в момент, в който сме най-уязвими. В този период преживях реалността на тези стихове:

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.“ (1 Петрово 5:8-9)

Разбрах какво страдание всъщност могат да причинят изкушенията – душата ми беше омаяна, опиянена от изкушението, и като че дърпаше тялото ми в тази посока. Тогава осезаемо преживях подбудата на врага да предам „телесните си части като оръдия на неправдата“ (Римляни 6:13) – за първи път бях изкушавана по този начин. Страданието идваше от това, че трябваше да противостоя на нещо, което цялото ми същество желаеше и същевременно знаех, че това е изкушение, което иска да ме отдели от Бога. Болеше изключително много, защото в себе си нямах сили да се боря с това. Прекарвах много часове в плач, молейки Бог да ме освободи. Докато бях под влиянието на това изкушение, като че цялата ми любов към Бога се беше изпарила – всички мои чувства на копнеж, желание и привързаност към Бога бяха притъпени и душата ми искаше само нещото, към което бях изкушена.    

Тогава дойдоха и дяволските съвети към мен:

„Е, какво толкова ще стане, ако го направиш? Виж колко много християни го правят.“

„Дори да го направиш, Бог е добър и ще ти прости и ще използва тази ситуация за добро.“

„Ти си на тази земя, за да си щастлива, а това ще те направи много щастлива.“

Сега като се сещам за тези предложения на врага, мога на всяко едно да извадя по няколко стиха, които като мечове биха отсекли тези лъжи от ума ми. Но тогава, в онзи „зъл ден“, който продължи повече от две седмици, душата ми беше толкова опиянена от предложението на дявола, че нямах никакви сили да се съпротивлявам. Тогава, в една от молитвите ми за помощ към Бога казах:

„Господи, нямам сили. Опитвам се да използвам оръжията си, но не успявам. Словото Ти е далеч от сърцето ми, вярата ми все едно се е изпарила… Ти си единствената ми надежда – ако Ти не ме избавиш от това, ще падна в него и няма да мога да се изправя. Никога няма да мога да се върна при Теб.“

Когато изрекох тези последни думи, Бог в Неговата безгранична милост и любов към мен ми даде тази безценна благодат, която наричаме „страх от Бога“. Видях, че тези последни думи на молитвата ми са самата истина – те бяха реалността за бъдещето, което ме очакваше, ако се поддам на изкушението. Видях, че ако приема предложението на дявола, ще отида в ада, не защото щеше да е грях, който Бог не би простил, а защото аз нямаше да поискам прошка – нямаше да се покая. Тогава за втори път в живота си преживях ада със сетивата си – не го видях във видение, както се случи, когато повярвах, но го усетих с душата и със сетивата на тялото си. Усетих тъмнината и безнадеждността на ада. Усетих греха като едно въже, една верига, която връзва човека към ада – верига, която става все по-тежка, и по-тежка, когато човек отлага покаянието. Усетих тялото си като надвесено над бездната, от която лъхаше смърт и празнота. Усетих дъха на ада – разложена плът и пустинна сухота. Докато усещах всичко това, го съпоставях с краткотрайното удоволствие, което дяволът ми предлагаше чрез своето изкушение. Нямаше база за сравнение. Това преживяване беше моето спасение от ситуацията. До ден днешен със сълзи на очи благодаря на Бога за Неговата благодат към мен. Тогава видях по нов, по-реален начин, че Исус действително ни избавя от греха и от ада – аз нямах сили да се преборя, но Той ми даде сили.

През онзи период на изкушение на практика придобих мъдрост, която сега предавам на вас:

Понякога демоничните атаки могат да са толкова силни, че само страхът от Бога да може да ви избави от ръцете на врага. В такива моменти само откровение за ужаса на вечното отделяне от Бога и страданията на ада, могат да ви опазят от греха. Страхът от Бога е начало на мъдростта, защото живеем тук, на земята, в тела, които са слаби и податливи на греха. Душите ни не са все още изкупени – врагът все още намира дупки в нашето всеоръжие. „Злият ден“ може да ни завари неподготвени (Ефесяни 6:10-18) и тогава можем да разчитаме само на този скъпоценен, незаменим, спасителен дар – страха от Бога.