Бащиното Сърце на Бог

Авраам беше готов да пожертва сина си, когато Бог го помоли, а Бог пожертва Своя Син, без никой човек да Го е молил за това!

Често хората (както и самият аз на моменти) имат представа за Бог като за някаква далечна личност, която от време на време благоволява да изпълни това, за което се молим. Често ни убягва фактът, че Той е наш Баща и се отнася с нас, както един баща към детето си. Често, когато извършим нещо нередно, започваме да си мислим: „Това е… Съгреших. Бог няма да ме приеме отново. Загубих присъствието на Святия Му Дух. Наскърбих Духа. Бог вече няма да ми проговори…“ и т.н.

Аз не съм родител все още, но си спомням как моят баща се отнасяше с мен, когато правех нещо нередно. Понякога ми се ядосваше, понякога ме наказваше, понякога ме пошляпваше и ми се караше, но никога – каквото и да съм направил, не ми е казвал: „Вън от дома ми!“ или „Отивай си, повече не искам да те виждам, нито да говоря с теб!“. Най-скъпоценното за един баща е, когато детето му иска да общува с него, когато търси съвета му, помощта му, закрилата и любовта му.

В Библията Бог поиска от Авраам да пожертва сина си – сина, когото най-много обича. Бог винаги иска от нас да Му поверим това, което най-много обичаме, но не защото Той е лош, егоистичен баща, а защото иска да ни научи да Му се доверяваме във всяка сфера от живота ни, за да може Той да дава най-доброто за нас във всяка сфера от живота ни!

В Библията виждаме, че Бог иска във всичко да има ред, да се върши законно, по законите, които Той сам е постановил. Най-доброто, което Бог можеше да направи за творението Си, беше да изпрати Сина Си да умре на кръста, за да бъдат изкупени нашите грехове. За тази цел му трябваше човек, който да е способен да пожертва своя син, за да получи Бог легалното право да изпрати Своя Син.

Хората не знаеха, че това е най-доброто за човечеството, но Бог знаеше. Хората не разбираха какво трябва да се случи, за да бъдат по-близо до Бога, но Той разбираше. Често не разбираме защо определено нещо се случва в живота ни, но трябва да сме наясно, че Бог разбира и че Той няма да допусне нещо да се случва в живота ни, без то да е полезно и добро за нас.

Най милото и свидно нещо за Бог е това ние да сме добре, всяка наша нужда да е снабдена, да вижда радостта ни от Неговата воля в живота ни, да вижда благодарността ни, поклонението ни с всяко наше действие, готовността ни да се смирим, да Му се доверим.

Когато Бог поиска да жертваш нещо, то е само с една цел – да ти даде повече. Бог поиска от Авраам да пожертва сина си, за да може Той да пожертва Своя Син, за да получи цялото човечество достъп до спасението. Не само децата на Авраам, не само неговите близки и хората от неговия род, а цялото човечество – всеки един, независимо какви грехове и престъпления е извършил.

Бог търсеше само готовността на Авраам да пожертва сина си, не търсеше от него делото в завършен вид. Той поиска готовността, за да може да извърши делото Си!