Цената на ученичеството

„Само кажи „Да”. Това е всичко, от което се нуждаеш, за да сключиш брак!“ Ако това е, което твоят предбрачен консултант те съветва, по-добре го уволни на минутата и си спести потенциално брачно бедствие! Технически той е прав – изразеното съгласие е необходимият формален акт за встъпване в брак. От друга страна, изграждането на добри семейни взаимоотношения е трудоемък процес, който изисква доживотно посвещение. Това е нещо, с което трябва да си наясно преди да влезеш в брачен завет.

Същото е валидно и в сферата на евангелизирането и създаването на ученици (Христови последователи). Често в желанието си да „вкараме“ някого в Божието Царство, ние правим изявления като: „Всичко, което трябва да направиш, за да се спасиш, е да повториш тази кратка молитва!“.

Не ме разбирайте погрешно! Аз вярвам в спасение чрез вяра в жертвата на Исус и осъзнавам, че молитвата на покаяние като отговор към призива на Святия Дух води до твоето новорождение в Царството на Бог. От друга страна обаче осъзнавам, че новороденото бебе се нуждае от грижи, за да се превърне в зрял християнин, способен да изпълни волята на Бог за живота си. Омаловажаването на усилията, които се изискват за това, и на трудностите по пътя, създава фалшива представа за християнския живот и не помага на никого.

Бог инструктира древните израилтяни да прегледат внимателно агнето за недостатъци преди да го принесат в жертва (Изход 12:5). Често ние правим грешката да се опитваме да обърнем към вярата хора, без да сме им представили подробна картина на Исус – Агнето, заклано преди създаването на света, и на цената, която трябва да бъде платена, за да Го следват. Този наш подход е в директно противоречие със самите Негови инструкции в тази насока:

„А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват: Този човек почна да гради, но не можа да довърши. Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.” (Лука 14:25-35)

Понякога дори обещаваме (погрешно) стократни финансови благословения за тези, които следват Христос, като удобно забравяме да „изискаме” обещаните преследвания:

„Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.” (Марк 10:28-31)

Не пиша всичко това, за да осъждам някого. Аз самият съм бил виновен за такова „омекотяване“ на Евангелието. Призивът ми е за по-голяма пълнота и акуратност при представянето му. Ако го направим, ще изпълним мандата си като верни настойници на Божието Слово и плодът ни ще бъде траен!