Да съдим или да не съдим? (1-ва част)

Противно на това, на което много вярващи са учени, съденето е едно от основните християнски задължения. В най-чистия си вид то е изпитване на това дали верността на доктрина, или характера на лидер, или друг индивид се равняват на библейските стандарти.

В Библията са записани толкова случаи, в които Господ Исус заповядва или поощрява съденето, колкото и такива, в които Той ни казва да се въздържаме от него. Подобна пропорция може да се открие и в посланията на апостол Павел. Наличието на такива привидно поляризирани позиции обаче не съставлява противоречие, а е изпитана форма на библейски баланс. Нека разгледаме съвсем накратко някои такива казуси.

В Йоан 7:24 е записано следното наставление на Господ: “Не съдете по външността, но съдете справедливо.“

Исус очаква от нас да съдим! Праведно. Праведна съдба е съдба в духа и светлината на изкуплението. Ти се конфронтираш с личността или проблема не с цел да заклеймиш, а да посочиш изходен път.

Заклеймяването е съдене в духа и тъмнината на погибелта; без милост и изходен път, базирано стриктно на външни показатели. Заповедта на Исус за въздържание от съдене (Матей 7:1-5) се отнася до този втори случай.

Интересно проявление на гореспоменатия баланс откриваме в първото послание до Коринтяните. Докато в 5-ти стих на 4-тата глава Павел увещава църквата да не съди нищо преди определеното време, в следващата глава той им заповяда да осъдят (отлъчат от църквата живеещия в блудство), а след това (в 6-та глава) им дава формата за правилно вътрешноцърковно съдене.

Новият Завет съдържа още редица примери в това отношение.

Както казах в началото, праведното съдене е едно от основните задължения на християнина. Нека изпълним задължението си, използвайки мъдрост, любов, знание и прозорливост.