Детски

Разговор с Татко по време на молитва:

– Татко, Татко, благодаря ти!

 – Синко, знаеш ли защо плачеш?

 – Не, Любов моя.

 – Плачеш поради неверието си, защото не виждаш как ще стане обещаното от Мен и ти се вижда твърде хубаво, за да е истина това, което ти казвам! Сине Мой, сине Мой, поради твоето неверие плачеш!

 – Татко, съжалявам, помогни на вярата ми.

 – Аз съм Истината, сине Мой, Аз съм Истината, която прави най-доброто за децата си.

 – Татко, обичам Те!

 – Любовта ти към Мен ще даде сила на Моите думи в теб да им повярваш! Толкова много думи имам за теб, сине Мой, че нямаш място да ги побереш. Всички Мои думи, изказани в  любовта ти към Мен, имат сила и могат да подредят един нов свят по съвършено нов начин! Любовта ти към Мен прави Словото Ми истински живот за теб, който променя света ти! Казваш: „Помогни на вярата ми!“, а Аз ти казвам: „Пребъдвай в любовта Ми и Моите думи ще утвърдят силата си в теб!“

Поради твоето неверие ти повтарям много пъти думите си! А любовта на вика ти, която Ме търси, Ме кара да ти го казвам толкова много пъти! Когато викът ти утихне, идва утвърждението и това е вярата, за която Ме молиш! Ето, виждаш ли, плачът ти утихна! Защо утихна?

– Защото Ми говориш!

– Неее! Защото Ми вярваш! Замисляш ли се дали имаш вяра в момента, проверяваш ли дали е там?

– Нее, изобщо не ми идва на ум!

– А знаеш ли защо?

– Не.

– Защото не с ума си вярваш, а със сърцето. Виж колко лесно, без да се замисляш, вярата  работи. Знаеш ли колко често имаш вярата, без ти да осъзнаеш, че тя е там?

– О, Татко…

– А ти търсиш ли, търсиш с ума си къде е. Ето Ме – тук съм, не чуваш ли? Аз съм тук и  говоря на теб.

– Да, Татко, тук съм, слушам с цялото си внимание.

– Чуй, чуй, чуй, сине Мой!

– Какво да чуя, Любов моя?

– Аз съм чудото на твоята вяра, Аз съм вярата на твоето сърце, не се облягай на своя разум, а на Мен от цялото си сърце и Аз ще направя за теб чудни и велики неща, и ще познаеш, че Аз съм Господ на невъзможното за човешкия ум. Чуй, чуй, чуй, сине Мой!

– Слушам, слушам, слушам…

– Бъди детски, сине Мой, бъди детски! Защото само едно дете би Ме разбрало. Само едно дете може да вярва света на Моето Слово. Сине?

– Да, Татко.

– Ще чуваш от Мен невероятни неща, които не са за вярване. Голям не би ме разбрал, защото неговият разум не е детски. Сега разбираш ли защо много често не Ме разбираш? Разбираш ли защо много често плачеш на това, което ти казвам – поради твоето неверие! Всичко е, защото не си детски, сине Мой.

– Да, Любов моя.

– Искам те вечното дете. Помниш ли, когато Ми казваше, че не искаш да пораснеш. Ето сега ти отвръщам със същото, за да Ме познаеш. Аз съм с теб повече, отколкото ти можеш да си представиш. Защо мислиш, че те познавам толкова добре, само защото съм те направил ли?

– Неее…

– Дааа…правилно е „не“, Аз и ти сме едно – Аз в теб и ти в Мен. Ти не познаваш толкова добре себе си, както Аз ти показвам. Защо мислиш ти разкривам всичко това за теб?

– За да позная Теб!

– Ето, виждаш ли, това е Моят син, който вече е станал детски! Довършваш това, което започвам, защото си детски!

– Татко, искаш ли този разговор да остане само между мен и Теб!

– Не, сине, защото искам всички да бъдат като децата, за да ми вярват. Всички са твърде големи, за да ме разбират, време е да станат малки, за да им покажа големите неща.

– Какво да кажа на Твоя народ?

– Казаното помежду ни е напълно достатъчно за всички, но това не е всичко. Само насаме с Мен всеки ще познае всичко, както е бил познат още от самото начало. И ето Аз съм Началото и Краят, Аз съм Първият и Последният, Аз съм Алфа и Омега, аз съм Христос, духът на Помазаника. Това, което започнах, вече го свършвам, защото Аз приготвих едно ново начало, което никога няма да има край! Това предай на Моите деца, кажи им, че ще Ме намерят в собствените си сърца! Който търси, намира. И който е намерил, разбира, а който е разбрал, говори разбрано. Децата Ме разбират, защото детски говоря. Стани дете и ела да си говорим!

Обичам те!

Твоят Татко