ВИДЯХ ГО,ЧУХ ГО, УСЕТИХ ГО И СЪРЦЕТО МИ ГО ПОЗНА...
Това се случи през 1991 година. По това време аз отхвърлях съществуването на Бог и смятах, че всичко, което съм чувал за Исус, е празни приказки.
Моят чичо беше един от първите в рода ми, който повярва в Господа. Понякога ми дотягаше да го слушам! Всяко лято обаче му гостувах в Стара Загора, защото имах приятели там. Чичо ходеше на църква в село Кирилово и всеки път, когато тръгваше, ми казваше: „Дидо, аз отивам на църква. Ако искаш, ела.“ А аз все му отговарях: „Чичо, днес не мога, ще излизам с приятели. Някой друг път.“ Сега знам, че всъщност съм го казвал на Исус, но тогава не го осъзнавах. Освен това смятах, че вярата е за възрастни хора, които в края на живота си ще кажат две думи и ще отидат при Бога!
Обичах греховете си и не исках да се отказвам от тях! Моят чичо обаче навсякъде и по всяко време ми говореше за Исус. Намирах това за досадно и не исках да го слушам! Така мина едно цяло лято, после дойде следващото... Отново гостувах на чичо ми в Стара Загора и потърсих приятелите си, но не ги намерих вече. Вярвам, че това беше допуснато от Господа. Бог ме отдели от приятелите ми, за да Го позная!
Един ден чичо ми отново ми каза: „Ако искаш, ела.“ Този път се съгласих. Когато се качихме в автобуса, в ума ми проблясваха въпроси: „Къде отивам, накъде съм тръгнал, защо се качих?“ Реших, че ще отида там само за да докажа на чичо ми, че няма Бог, и да спре да ме занимава с глупости.
Това ме успокои и започнах да го разпитвам: „Чичо, като отидем там, какво да правя, какво да говоря – дори не знам как да се моля?“ Той ми отговори: „Когато отидем там, затвори си очите и слушай. Ако чуеш някоя дума и тя ти попадне в сърцето, кажи я, за да си сигурен, че Господ те чува.“ Само това ми каза.
Най-сетне пристигнахме. В една много скромна стая бяха подредени трийсетина стола, а на първия ред бяха насядали 7–8 възрастни жени. По-късно разбрах, че съпрузите на някои от тях са били в затвора и в концлагери заради вярата си! И са били убивани заради вярата си!
Беше ми неудобно да седна отпред, затова се настаних на последния ред и затворих очи. Жените започнаха да пеят една много тъжна песен за Исус, която никога няма да забравя: „Тамо нейде на Голгота, на Голгота на кръста...“ И докато пееха, аз се озовах на място, което беше много бяло. Не бях се молил, не бях казал и дума... В тялото ли, извън тялото ли, не зная, но като че ли бях на две места едновременно – можех да слушам песента в стаята и в същото време да бъда на това място, пълно със Светлина. Нямах никакви спомени за миналото, даже и за един ден назад. Не знаех дори кой съм! Бях чувал, че Исус е отишъл на кръста, че е умрял и че е възкръснал, но там, на това място, всичко беше напълно заличено от съзнанието ми.
Бях в пълна забрава, но в мен имаше голямо спокойствие и мир, който накара ума ми да изключи за действителността около мен!
Не знаех какво беше това място, но не чувствах никакъв страх! Там нямаше ръб или ъгъл – не знам дали това въобще беше стая, но навсякъде – накъдето и да погледнех, беше само бяло. И тогава в бялото видях една много малка черна точица – като песъчинка. Нямаше към какво друго да гледам освен към тази точка. Тя беше малка до момента, в който се загледах в нея! Щом я погледнах, започна да расте и да се уголемява, като че ли се приближаваше към мен и идваше от много далече. И докато се приближаваше, се оформи от нея фигура... Видях черен КРЪСТ! А когато се приближи още, видях на кръста човек с клюмнала глава, мъртъв...
За мен човекът беше съвсем обикновен, не знаех кой е той! Нямаше нищо велико в него. И през ум не ми мина кой е Той всъщност, но ми стана много мъчно за Него... Тялото Му беше покрито цялото с рани и кръв... Тогава си помислих –дори не го изрекох с устата си, а просто си го помислих: „Ааа, той е умрял!“
В същия миг човекът пред мен пое въздух с устата си, вдигна глава и оживя пред очите ми. Беше много измъчен и плачеше... Видях напрежението в тялото Му, а Той трепереше, милия, като че всеки момент отново щеше да издъхне...
Той трепереше и през цялото време събираше сили да ми каже нещо! Напрежението в тялото Му постоянно растеше...
Аз Го гледах и не можех да повярвам как е възможно да е жив, защото раните Му бяха смъртоносни. Нямаше здраво място по тялото Му и аз знаех... знаех, че всеки момент Той ще умре пред очите ми отново и аз нищо не можех да направя... Исках да направя нещо за Него, но не можех!
Той ме гледаше, милия, и плачеше, без да издаде и звук! Много мъчно ми стана за него, сърцето ми се натъжи. Нищо не бях изрекъл с устата си... нищо, но отново в ума си помислих: „Сигурно плаче, защото много го боли.“ А Той плачеше, милия, и ме гледаше. И аз Го гледах и много мъчно ми стана за Него... Погледнах лицето Му! Той нямаше лице! Цялото Му лице беше обезобразено! Видях сълзите Му как се стичаха по бузите, но не се смесваха с кръвта! Той плачеше без глас, а напрежението в тялото Му продължаваше да расте, сякаш Той събираше сили да ми каже нещо! И аз знаех, знаех със сърцето си, че това, което Той ще ми каже, ще Му коства отново живота...
Тогава погледнах в очите Му и видях, че и Той гледаше в моите! И когато погледите ни се срещнаха, усетих цялата болка на тялото Му върху собствената ми душа! Вече не можех да мълча, исках да говоря!
Самият Му поглед пренесе в мен усещането на цялата болка, мъка и страдание в Него. Исках да извикам! Скръб изпълни сърцето ми и тъга заседна в гърлото ми... Душата ми се развълнува... исках да говоря... и устата ми се изпълни с думи... (Дори не съм мислил какво да Му кажа, думите сами излязоха от устата ми, не бях ги обмислял.) И чух себе си да казвам: „Защо плачеш, ГОСПОДИ?“ Сам от себе си чух думата „ГОСПОДИ“.
„ГОСПОДИ“ – самата ми уста го изрече!
И изведнъж осъзнах кой е Този срещу мене, понеже дотогава това беше скрито от мене... И чак тогава аз познах моя Господ...
А Той трепереше, милия, и събираше сили да ми каже нещо. И аз знаех, знаех със сърцето си, че това, което ще ми каже, ще Му коства живота!
И С ПОСЛЕДНИТЕ СИ СИЛИ, КОИТО СЪБРА, ТОЙ ИЗВИКА: „ЗА ТЕБЕ ПЛАЧА, ДАНАИЛЕЕЕЕЕ...“
Паднах на земята и започнах да плача. Тези думи бяха най-неочакваният отговор за мен!
Плачех и не можех да спра. Плачех и имах хиляди въпроси в ума си: „Откъде Той знае името ми? Как е възможно да плаче за мен, милия, като Той самият е толкова по-зле от мен?“
Възрастните жени заедно с чичо ми ме наобиколиха и само повтаряха: „Господ го докосна!“ За тях това беше докосване, а за мен беше всичко, което съм. Никой никога не ме беше обичал така, както Той ме обичаше. И никой никога не беше плакал за мен така, както Той плака.
Това промени моя живот – да позная, че БОГ е ЛЮБОВ, Който ме обича повече от Собствения Си живот!
Бог обича така и теб! Не пропускай да Го потърсиш с цялото си сърце! Не се съпротивлявай на Святия Дух – Бог те обича и чака да разговаря с теб с цялата Си Любов! Ако, докато четеш това свидетелство, се разпали копнеж в сърцето ти да Му кажеш, че Го обичаш, просто спри да четеш и излей сърцето си пред Него! Той чака да общува с теб! Искай Го, търси Го и ще Го намериш! Не се отказвай да Му казваш, че Го обичаш, само защото не виждаш себе си достоен! Не гледай на себе си, а на Него и в теб ще дойде съвършена Любов, която те слива в ЕДНО с НЕГО! Действието идва с говоренето! Казвай Му, че Го обичаш, докато Той стане всичко за теб! И там, в Любовта ти, Той сам ще ти изяви Себе Си! ОПИТАЙ И ЩЕ ВИДИШ!
Святият Дух ще ти помогне да освободиш любовта си към Него! Не пропускай да Му казваш, че го обичаш, защото това е повече от всичко на този свят! Не пропускай това време с Бога. Той те обича и чака твоя отклик! Опитай и ще видиш!
