Кафето

– Пие ми се кафе, да си направя ли?
– Ами, добре, направи си!
– Позволяваш ли ми го, или не ми го позволяваш?
– Ако е заповед, в нея няма любов! Аз не държа затворници! Всичко, което те задължава, контролира твоята свободна воля и те лишава от избор! Любовта избира и дава избор! Е, все пак ще правиш ли това кафе или не?
– Да, да, благодаря Ти за свободата, която си ми дал!
– Синът е свободен от роба. Заповедта отличава роба от сина!
– О, Татко, благодаря Ти!

– Харесва ли ти да пиеш кафе?
– Да, по-точно харесва ми сладкото в него, когато е с повече захар.
– Това, което обичаш, е огледало на небесната реалност!
– Така ли?!
– Да, защото това, което харесваш тук, е избор, който отразява това, което вече си горе! Всичко, което си тук, си и горе!
– Остават три минути до конферентния!
– Никога не гледай времето, ако искаш да ти стига!
– Благодаря ти, Господи!
– А аз – на теб, защото сме едно! Отражението на твоето Аз горе съм твоето Аз тук!
Духът свидетелства на твоя дух, че ти си Божие дете!

Разговорите със Святия Дух те карат да забравиш, че има проблеми!
Думите на Бога са импулсивни мисли, които завършват в нас със знание. То носи преживяване за истина, която прославя Исус!
Един разговор с Бог заглушава друг, който ти вече си водил с Него!
Това забравяне на стария разговор с Него за определени неща е дело на Бог, който насочва вниманието ти към нови неща. Той отнема очакването ти от старите с цел те да се изпълнят в неочакваното за теб време!
Нещата в обикновеното, които Бог ти говори, лишават временно ума ти от нещата в необикновеното и това е слепота, която БОГ използва като подготовка за разкриване на свръхестественото пред очите в подходящото време за проглеждане!
Бог разговаря с теб обикновено по необикновен начин!
Да, Татко започва разговора Си в обикновеното, но винаги завършва учудващо, отваряйки ти очите за нещата в необикновеното!
Татко ще ти говори с обикновените неща и с тях ще ти обяснява необикновените!
Татко обича децата Си и ги търси. Понякога въпросите Му може да ти изглеждат така, сякаш в тях няма никакъв смисъл! Но смисълът е, че Той с въпроса Си търси вниманието ти просто защото те обича и иска да разговаря с теб!
Самият Му въпрос е израз на любовта Му към теб!
Може да не виждаш никакъв смисъл в това да отвръщаш, понеже Той знае всичко, но когато Бог те пита нещо, Той няма за цел да научи нещо ново!
Той те познава, знае с какви мисли си пълен, знае твоите отговори. И когато ти задава въпрос, целта Му е общуване, не получаване на някакво знание, с което ти ще станеш по-умен или Той – по-информиран!
Бог е любов и Той иска да общува с теб по любовта Си! Не пропускай тези разговори с Него и не си мисли, че са излишни. Няма нищо излишно в това да Го познаваш като Приятел, който разговаря с приятел!
И не забравяй – Той те чака в скришната ти стая!

Бог разговаря с теб във теб през цялото време по любовта Си. Това не си ти сам със самия себе си, а с Него!
Не се тревожи – не си полудял, не си въобразяваш, няма значение какво хората ще кажат за теб! Просто се отпусни и говори с Него като с приятел!
И не се задоволявай само с един кратък разговор с Татко!
Да, Татко може да те задоволи с кратки и ясни думи, но повечето пъти думите Му създават в теб интерес да Го търсиш повече!
Всичко е заради онази любов помежду ви, в която има общуване!
И тази е любовта, която се проявява от теб чрез Него към другите!
Прекарвай време с Татко по любовта си и не забравяй, че когато ти ставаш от молитва, Той ходи заедно с теб!
Бог те обича! Обръщай Му внимание и през останалото време.
И не забравяй – Татко е винаги до теб.
Когато ти гледаш на Него, и Той гледа на теб!