Музиката

Вървях си по пътя и чух от близката бензиностанция силна техно музика, под звуците на която хората от персонала танцуваха! И на мен като че ли ми се прииска да затанцувам. Дадох си сметка, че краката ми при всяка стъпка пружинираха в ритъма на музиката. Помислих си: „Явно греша! Това е светско! Трябва да спра! Това, което правя, е грешно!“

Когато обуздах себе си, установих, че смятам тези хора за грешни!

И казах в сърцето си:

– О, Господи, прости им!

Господ ми отвърна:

– За какво да им простя?

– Ами, за музиката!

– Аз не ги обвинявам за нея! – ми рече Той.

– Така ли? – изненадах се аз.

– Да!

В момента, в който чух това „Да“, в миг на око Бог ми показа отношението на хората, които минаваха наблизо и също чуваха музиката. Те всички реагираха като мен в началото – мръщеха се, убедени, че това е грешно!

Никой от минаващите не гледаше на свободата им! Всички ги съдеха!

Тогава Господ ми каза:

– Аз не обвинявам никого за музиката, а за начина, по които тя ви кара да възприемате другите. Приемайте се един друг, както Аз съм ви приел! Любовта цапа ли се? – каза Бог.

– Не – отвърнах аз, – тя почиства оцапания!

Дай право на Божията любов да очисти грешките и да доведе до съзнание за Бога!