Окото на Бог

(Видение от 14.02.2017 г., 23:00 часа)

Слава на Бога!
Святият Дух пожела да споделя това видение, защото е от изключителна важност!
Получих го на 14 февруари 2017 година. Тази вечер останахме до късно в общение с братя и сестри и един брат разказваше съновидение, което имал с Бога. Той разказваше как небето се отворило във видението, което имал, и от отвора в небето започнали да слизат ангели на земята! Те били много големи и със слизането си на земята се подреждали в такъв ред, че правели свободно място на земята за нещо, което се очаквало да дойде от отвора в небето! Ангелите маркирали територията на земята с присъствието си. И докато правели това, от отвора в небето се промушил един ОГРОМЕН КРАК! Кракът бил толкова голям, че ангелите изглеждали като пчели пред него!

Докато този брат разказваше това видение, аз видях с отворени очи ВИДЕНИЕ!
Видението беше кратко, но се повтаряше многократно!
Видях го с отворени очи и дори сега, когато си спомням за него, то е пред очите ми!
Бях като че ли на две места едновременно! Бях и в стаята, и навън, във видението!
И навън виждах нещо, което в първия момент не можех да си обясня какво е.
Гледах небето, но нямаше нито звезди, нито луна, нито слънце!
Вместо това небето беше като неподвижна картина с очертания, които привлякоха вниманието ми.
Виждах в небето очертанията на нещо, но не схващах с ума си какво е!
Затова се загледах, за да мога да си го обясня.
Небето ми изглеждаше като природна гледка, обаче в себе си знаех, че не беше. Затова и продължавах да гледам, за да си го обясня.
Гледах и не можех да схвана какво е това, което виждам на небето!
Беше неподвижна гледка, която си стоеше естествено, нормално за погледа.
Не можех да разбера какво виждам до мига, когато тази НЕПОДВИЖНА ГЛЕДКА СЕ РАЗДВИЖИ ПРЕД ПОГЛЕДА МИ И АЗ ПРИМРЯХ ОТ УЖАС!

Моля ви, не бързайте да си вадите заключение от това и дочетете видението до края!
Ще ви разкажа какво беше това, което ме ужаси!

И тъй, аз гледах тази спокойна гледка като картина на небето и се опитвах да разбера какво е това, което виждам. Тогава картината се раздвижи!
От това движение разбрах какво всъщност виждам!
И изпаднах в УЖАС, понеже разбрах какво съм гледал през цялото време!

БЕШЕ ЧАСТ ОТ ЛИЦЕТО НА БОГ В БЛИЗЪК ПЛАН!

Тази част от лицето Му включваше половината нос, част от бузата Му, част от веждата Му и едното Му ОКО!
И покриваше цялото небе като една ГОЛЯМА КАРТИНА!
Дори сега, когато разказвам това, картината е още пред погледа ми!
И не може да се изличи от съзнанието ми!
Това е третото и най-голямо видение, което съм имал досега!
И Духът ми казва: „Пиши, защото е важно!“

Окото на Бог беше толкова голямо, че аз се ужасих от погледа Му! В началото, когато го гледах, не можех да го схвана с ума си, защото нямаше никакво движение, но когато движението се случи, аз останах без въпроси!
Това, което раздвижи небето пред погледа ми, беше ОКОТО НА БОГ, което ме ПОГЛЕДНА за част от секундата и аз изпаднах в ужас, защото разбрах, че това е ОКО, а не НЕБЕ!
Разбрах, че това, което гледах, не е просто пейзаж, небе или вселена, а самото ОКО на БОГ, което за МИГ ме погледна. И аз примрях от страх!
Защото в НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ аз бях нищо, даже нищото беше повече от мен!
Бях толкова малък в присъствието на този ГОЛЯМ БОГ, че не можех да си отворя устата да кажа каквото и да било!
Целият СВЯТ е толкова МАЛЪК пред ОКОТО на БОГ, че в момента, в който светът ГО види, ще примре от УЖАС и ще падне по лице, търсейки къде да се скрие!

ТОВА Е ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО ДЕМОНИТЕ ТРЕПЕРЯТ ОТ БОГА!

Исус каза: „ОТЕЦ е по-голям от Мене и Аз отивам да ви приготвя място!“
Къде е нашето място?
То е с Исус, скрито в Отца, чрез вяра, която действа с Неговата Любов!

Искам да ви кажа, че си представях Отец по друг начин. Представите ми за Исус като Човешкия Син, представите ми за Святия Дух като гълъб са ме водили до това да си мисля, че и ОТЕЦ е като тях!
Никога не се бях замислял, че ОТЕЦ е толкова ГОЛЯМ!
И това, което видях, промени изцяло моята представа за БОГА!
Докато гледах небето в началото на видението, аз търсех с поглед да разбера какво виждам!
И не осъзнавах какво всъщност виждам, защото всичко беше неподвижно за мен!
Така е и Словото – ако не е задвижено от Святия Дух, значението му си остава скрито за нас!

Окото, което виждах в началото, без да осъзнавам, че е око, си беше там през цялото време, но понеже беше неподвижно и не гледаше към мен, довеждаше моя ум в слепота да не мога да прогледа и да разбера, че е ОКО!
Мислех Го за небе, но знаех, че не е, защото беше странно – никога не бях виждал такова небе!
Аз бях толкова малък пред Него, че не можех да осъзная с ума си, че е възможно това да е ОКО!
Това беше най-неочакваното за моя ум!
И в мига, в който ОКОТО помръдна, аз осъзнах, че това е ОКО!
И останах без думи, разтреперан и ужасен как е възможно да има ТОЛКОВА ГОЛЯМО ОКО!

В момента, в който Той ме погледна, аз се опитах да се скрия, но нямаше къде!
Стиснех ли си очите, Той беше там, отворех ли ги, отново ТОЙ БЕШЕ ТАМ!
Исках да избягам, но не можех!
Исках да заровя главата си в земята и да викам. Да викам колкото мога, защото не можех да понеса ПОГЛЕДА МУ!

Погледът Му ме преследваше където и да идех! И това повторение на погледа Му беше ужасно – имах чувството, че ако погледна навътре в ОКОТО МУ, ще умра!
Погледът Му не беше зъл, но аз не можех да понеса ГОЛЕМИНАТА МУ!
Чувството беше ужасно – не можеш да се скриеш, нито да избягаш, нито да гледаш към НЕГО!
Единственото, което можех да правя, е да викам, но глас не можеше да излезе от устата ми! Виках не толкова защото чувствах някаква вина пред Него – знаех, че дори да ме обвини, аз не мога да се защитя!
Виках, защото не можех да понеса, че Татко е толкова голям!
Имах други представи за Татко и единствената вина, която чувствах към Него, беше, че не можех да погледна в очите Му, а исках, защото Го обичам!
Чувствах се виновен за това, че Го обичам, а не мога да погледна в очите Му само защото имах други представи за Него преди това!

Не можех да се съвзема след това видение, но Бог ме утеши с Любовта Си и ме доведе до това да запиша разговора, който имах с Него през това време и който сега предавам на вас.

Ето краткия разговор, който имах с Бог по време на това кратко видение:

– Татко, аз не знаех. Не знаех, че си толкова голям! Татко, прости ми. Прости ми, че не можах да Те погледна в очите. Татко, прости ми! Татко прости ми, аз съгреших против Тебе и против Погледа Ти. Аз не съм достоен, Господи, да стоя пред Лицето Ти. Боже, Обичам Те, направи ме така, че да стоя пред Лицето Ти и да гледам в очите Ти, Татко. Татко, не допускай нещо да ме разделя от Тебе!
– Успокой се, сине мой, Мир имай. Аз Съм твоят покрив. Ти си Моето, Моето момче. Мир имай, сине мой. Успокой се, обичам те. Ще те направя като медна стена, да стоиш пред Лицето Ми и да носиш Погледа Ми. Утихни в себе си, за да сторя това! Довери Ми се, Мир имай, остани спокоен!
– Татко, Благодаря Ти! Татко, Обичам Те!
– Обичам те и Аз! А сега напиши това видение и го предай на Моя народ, за да познае широчина и дължина, дълбочина и височина, обем и сила, време и времена на Моето Присъствие!
Това е, което Духът говори – Небето Ми е престол, а Земята е Мое подножие. Погледът Ми е към човешките синове!
Пиши: Верен и Истинен е Този, Който говори!
Аз Съм източникът на живот и освен Мене няма друг!
Небето и Земята ще преминат, но това, което казвам, няма да премине!
Аз Съм Животът, който те сътвори!
Ти си дух, а не просто тяло! Дух със собствен избор!
Дух, когото каня днес: Ела, ела в присъствието Ми, да познаеш Мира и Живота!
Аз Съм Любовта, която духът ти търси! Друг не може да Ме измести, защото никой не може да те насити така, както АЗ!
Аз Съм Разумът и в Мене е Силата за живота ти!
Аз Съм Любовта, не Ме измествай с желанията си!
Обичам те, следвай Ме!
Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Края!
Време е да ви събера в Сина Си, Който дадох за вас!
И ето, желязото изстина, петелът спря, часовникът звъни… Време е, СТАНИ!