Духовни уроци от Първата световна война

„Дядка, разкажи някоя история от „Голямата Война“! Докато още помниш…“ Интересно е как, когато си в четиридесетте, ти не просто си стар в очите на децата си, ти си древен. Подобни шеги от страна на синовете ми в един момент резонираха с желанието ми да споделя някои наблюдения относно духовните процеси от онова време. Този резонанс доведе до настоящата статия.

Двадесети век започва с бум. На първи януари 1901 г. в библейското училище на Чарлз Паръм, намиращо се в Топека, щата Канзас, някои от учениците получават кръщение в Святия Дух, съпроводено с говорене на непознати езици.

Въпреки спорадични проявления тук и там дотогава, като цяло, този дар е бил изгубен от Църквата за векове. Това изливане на Духа, за което мнозина вярват, че е „късният дъжд“, пророкуван от Яков, брата на Господ, (Яков 5:7), формира започващото столетие по уникален начин.

Двадесети век става векът с най-динамичното технологично развитие в историята на човечеството. За векове техническият прогрес е бил изключително бавен, докато изведнъж само за няколко десетилетия се стига от примитивните автомобили до модерните космически кораби. Комуникациите експлозивно еволюират от елементарни телефони и телеграфи до телевизия, мобилни телефони, сателитни спътници и компютри.

Без съмнение, този експлозивен растеж се дължи на мощното откровение, съпровождащо изливането на Духа, което повлиява не само Църквата, но и всички сегменти на обществото, включително науката. Вярвам, че това е, което пророк Данаил видя и описа хиляди години преди да се случи:

„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.“ (Данаил 12:4)

Разбира се, Църквата е институцията, повлияна най-осезаемо от това изливане на Святия Дух. През 1904-1905 г. светът става свидетел как почти цялата нация на Уелс се обръща към Бог. Въпреки че уелското съживление до голяма степен не е това, което бихме определили днес като „харизматично“, връзката с изливането на Духа първо в Топека, а впоследствие и това на ул. „Азуза Стрийт“ в Лос Анджелис, е несъмнена.

Новооткритото благословение на кръщението в Святия Дух е приветствано от много гладни хора по целия свят. Не всеки обаче споделя техния ентусиазъм. През 1909 г. в Берлин се събират 56 от най-видните немски духовници и теолози, които, повлияни от някои прояви на фанатизъм в това ново движение на Бог, изхвърлят заедно с мръсната вода и бебето, като заклеймяват цялото явление като идващо „отдолу“, т.е. от Сатана.

Това заключение, формулирано в издадената от тях „Берлинска Декларация“ (или „изяснение“), затваря вратата за обновителното действие на Святия Дух в Германия. И тъй като в духовния свят няма вакуум, на друг (нечист) дух е даден авторитетът да се разпорежда в страната. Според мен тази грешка на немското духовенство съдейства за увеличаването на мрака в Германия в този период и за последващото й въвличане в двете световни войни.

Интересно е, че по това време и едно друго явление започва да се проявява. Ционизмът (движението за връщането и възстановяването на евреите в земята, откъдето те са прокудени преди близо две хилядолетия) набира първоначална скорост най-вече чрез усилията на Теодор Херцел. Въпреки че за онова време идеята изглежда утопична, само няколко десетилетия по-късно се стига до създаване на държавата Израел през 1948 г.. Несъмнено изливането на Святия Дух е основната причина това да се случи.

Целият този прогрес в духовния и материалния свят обаче далеч не е безметежен. През 1914 г. светът е хвърлен в първия глобален военен конфликт, предшестван от кървави войни на Балканите и на други места по земята. Групата сръбски сепаратисти от Босна и Херцеговина, които искат отделянето на територията им от Австро-Унгария и които убиват престолонаследника на империята при посещението му в Сараево, едва ли са осъзнавали, че този атентат ще отвори кутията на Пандора и ще доведе до две световни войни с десетки милиони убити, осакатени и увредени хора. Една поука, която можем да извлечем от тази история, е, че нашите решения (било добри, било лоши) имат потенциала да повлияят на неизброими множества.

Друго явление от онова време е новата фаза от развитието на социалистическите идеи, представени от Карл Маркс няколко десетилетия преди това. Заместването на Бог от Държавата (което е ядрото на тази идеология) ще приеме различни форми впоследствие (болшевизъм, национал-социализъм и други) и според библейското пророчество ще се прояви в глобална социалистическа система, подчинена на Антихрист.

Ще използвам завършека на Първата световна война и за завършек на тази статия. Войната, която трябваше да „постави край на всички войни“, не само че не реши нищо, но и постави основите за втория още по-кървав глобален конфликт. Това демонстрира още веднъж неспособността на човечеството да се спаси чрез собствени усилия. Създадената след края на ПСВ Лига на Нациите (понастоящем ООН) пък се превърна в главния архитект на гореспоменатия идващ глобален социализъм.

Нашата надежда обаче е поставена в идващото Царство на нашия Господ и Спасител, Исус Христос! Слава да бъде на името Му завинаги!