Дървото и Кръстът

Дървото на познанието на доброто и злото: дърво привлекателно, красиво, живо и даващо. То беше като извор, обаче нечист – доброто беше смесено със злото.

Дървеният кръст: отсечено, сухо, безжизнено дърво, но място на извор на живот – изворът на Божията безусловна, чиста любов.

Човекът не беше създаден да познава и да разпознава, да понесе злото. Човекът беше чист – нямаше нищо нечисто в духа и душата (мисли, желания, чувства). В тялото му също – то беше облечено с Божията слава. Всичко в него бе подчинено на Бога.

Сърцето на човека беше чисто и изпълнено с Божията любов. Това беше неговото естествено състояние. Всяко нещо стоеше на своето място – в Божия ред. Човешкият дух беше съединен с Божия и Му се подчиняваше. Душата беше послушна на духа, а тялото му следваше Божиите наредби…

Така беше до момента, когато изкусителят се намеси и подмами човека, който пожела да наруши правилата. Той не само отиде доброволно при забраненото дърво, но и яде от плода му. Последствията бяха смърт.

Бог, поради голямата Си милост и любов, призовава човека до дървото, но дърво нежелателно, неприятно за очите. Дърво, което води до смърт, но дава живот. Дърво, от което се излива една неизмерима, огромна, безусловно раздаваща се любов… Любов, извираща от сърцето на Бога, която търси човешкото сърце… Любов, която единствена може да го намери, докосне и преобрази, да го обърне и върне при Бога…Само там, при сухото, грубо дърво, разсечено на две части, кръстосани и съединени!… Там беше сърцето на Бог – разкъсващо се и кървящо – бликащ извор на живот.

Когато човекът реши доброволно да отиде при това дърво, там той увисва. Смирява се, приема смъртта на всичко изкривено, неправилно и грешно, което е в него. Само там, умирайки, той намира отново живота! Вечния, Неговия източник. Там е великата размяна!… При кръстното дърво!

Кръстът!… Разтворените ръце на Господа, готови да прегърнат!… Сърце, прилепнало до сърце – Неговото и нашето!… Завинаги!