Гетсимания

Често четем, слушаме, гледаме, но не разбираме. Същото е било и с учениците. Исус им говори за това, че ще бъде предаден, ще бъде убит и ще възкръсне. А учениците дават „на заето“. В умовете им са чудесата… Само преди няколко дена Исус е извикал Лазар да излезе от гроба и той наистина е излязъл. Сакати хора прохождат, прокажени се очистват… Небето на земята!

Какво предателство, Исусе? Това няма нищо общо със случващото се. Представяте ли си наелектризираната обстановка, в която са живеели и ходели учениците? Чудо след чудо, а тези, които са записани, са съвсем малка част от това, което Исус е извършил, докато е бил на земята. Има толкова много, за които не знаем. Може би всеки човек, който Го е видял, е преживял някакво чудо в живота си. Дали са яли от рибите и хляба, които Исус преумножи, или са получили изцеление; дали са слушали притчите Му, или ръката Му ги е докоснала… всеки е преживял нещо с Него. И хората Го обичат.

Обичат Го!

Тогава за какво предателство говори Той? Няма смисъл, няма начин хората да Го предадат! Та те Го обичат!

Затова учениците не разбират и пропускат това предупреждение. Влиза през едното ухо и излиза през другото. И ето сега, вместо да ги остави да си поспят след обилната пасхална вечеря, Исус ги води в някаква градина… „Бдете и се молете!“ – казва им Той, а те след малко заспиват… Уморени са. Може ли да ги вини някой – цял ден са ходили с Исус, очите им са видели чудо след чудо. Исус е с тях, животът е прекрасен, хапнали са, а сега е време за почивка. „Бдете и се молете…“ – повтаря Исус. Учениците отговарят с похъркване.

Така сме и ние. Гледаме чудесата, но не и Исус. Слушаме гласа на тълпата, но не и на Исус. Виждаме следствието, но не и причината. Божията воля ни убягва, защото е било твърде вълнуващо. И си представям току-що събудилите се Исусови ученици, прозяващи се и търкащи очи. „Настана часът, в който Човешкият Син се предава“– Исус ги буди, а те се питат защо не ги остави да поспят. Обикновено Той е по нощните молитви, а те си спят. Но днес е различно, днес Исус иска и те да стоят, и те да устоят…

Идва момент в живота на всеки християнин да мине през своята Гетсимания. Там нещата се развиват нелогично. Спи ти се, а Бог иска да се молиш. Уморен си, а трябва да помогнеш на някого. Не ти се помага в служение, но няма кой друг. Мислил си, че нещата ще се развият по един начин, а те се развиват по съвсем друг.

И ето най-нелогичното от всичко – Исус е заловен. Този, Който е вършил само добро, е заловен като престъпник. Ами сега? Гетсимания е времето, когато просто не знаеш, нямаш контрол. Не знаеш какво се случва и къде е Исус. А Исус знае. Той знае. Той върви и с всяка крачка извършва изкупление за теб, подреждане за теб, победа за теб, чудо за теб. Той не беше объркан, Той вървеше. Когато те се разбягаха, Той остана. Те си тръгнаха и Го оставиха, а след това Той отиде и разговаряше с тях по пътя. Когато се върнаха с лодките от риболов, Той ги чакаше на брега с приготвена храна.

Исус е точно там, където трябва да е. Точно там, в твоята ситуация, и подрежда твоя пробив. Той е точно там и приготвя твоето снабдяване. Стой, бди и се моли – Исус няма да се забави.

Но не за теб, а за Своята слава го прави Той. Алилуя!