Глупостта на един мъдър цар и настоящият избор пред България
by Валери
„Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.” (Пр. 1:7)
Цар Йосия е един от добрите царе в историята на Израел (4 Царе 22, 23; 2 Летописи 34, 35). Страхът му от Бога е мотивацията зад мъдростта му и ревността му да върши това, което е правилно в очите на Господ. Той е толкова забележителна фигура в историята на Израел, че дори раждането му е пророкувано около 300 години преди да се случи (3 Царе 13:1-3)
Йосия се справя по радикален начин с идолопоклонството в царството си и води народа си в поклонение на единствения истински Бог. Съобразно всички стандарти той е мощен реформатор и ревностен Будител.
Въпреки непорочното му ходене пред Бог, кончината му е, меко казано, нелепа.
„А след всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао излезе, за да воюва против Кархемис при реката Ефрат; и Йосия излезе против него. А Нехао прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдейски? Не ида днес против теб, а против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; отдалечи се от Бога, Който е с мене, да не би да те изтреби. Обаче Йосия не отвърна лицето си от него, а се приготви да воюва против него и не послуша думите на Нехао, които бяха от Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон. Стрелците улучиха цар Йосия; и царят каза на слугите си: Извадете ме оттук, защото съм тежко ранен. И така, слугите му го извадиха от колесницата, качиха го на втората му колесница и го докараха в Йерусалим; той умря и беше погребан в гробищата на бащите си. И цяла Юдея и Йерусалим жалееха за Йосия. Също и Йеремия плака за Йосия; и всички певци и певици до днес напомнят за Йосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израил; и ето, те са записани в Плача.” (2 Летописи 35:20-25)
В момента България е изправена пред подобен казус – да се намеси в ЧУЖД военен конфликт или да остане неутрална. Понастоящем страната ни върши добра, а евангелските църкви – изключителна работа по предоставяне на хуманитарна помощ за страдащото население на Украйна. Предоставянето на военна помощ обаче би съставлявало съвсем друг казус, а именно НЕГЛАСНО обявяване на война на руската империя. Ненамесата в чуждия конфликт не е въпрос на страх или пацифизъм, а на здравословен библейски прагматизъм.
„Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.” (Пр. 26:17)
Цар Йосия научи урока по трудния начин. По кой начин ще го научим ние?
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.