И в „дребните неща“

Твоят дъх е в мен и аз дишам, съществувам. Но Ти не си само моето съществуване в моето същество. Ти си дал смисъл, цел на това съществуване. Аз знам коя съм, какво да правя тук, на тази земя, накъде отивам, какво ме очаква. Това е моят живот – моят, но от Теб, с Теб и за Теб. Това е животът, който Ти си споделил с мен и аз споделям с Теб.

Тази тиха радост в сърцето ми, удовлетворението, радостното очакване и радостта от „дребните“ неща наоколо, които се случват, които наблюдавам, които са Твое дело. Жасминовият чай, който пия сутрин с Теб, и сладкото от кайсии. Ти си ги сътворил, но си сътворил и тези, които са го набрали в ранно утро. Ти си благословил труда на ръцете и на тези, които листче по листче са го събирали, за да мога аз сега да усещам аромата в ноздрите си, вкуса в устата си и да се възхищавам на Теб.

Дори и за това си се погрижил – знаел си за тези дни, за сутрините, в които ще бъдем заедно, и си се погрижил и за тези „дребни неща“, защото Ти си Бог на съвършенството. Ти си перфектен. Ти желаеш всичко, свързано с Теб, да е такова. С Теб няма липса, няма бързане, претупване, „отбиване на номера“. Всичко е премерено точно, красиво, удовлетворяващо… Дори и това удоволствие и радост, усещане, съзнаване. Ти и това ми даваш, за да бъде споделено с Теб… за да сме заедно… дори и в „дребните неща“.