Цената на Истинското Ученичество – Изисквания

„А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват: Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.”
(Евангелие от Лука 14:25-35)

Исус се обърна към множествоto хора, които вървяха с Него, и изброи изискванията към всеки, който иска да бъде Негов ученик. Той знаеше, че думите Му ще отблъснат мнозина. Те щяха да се спънат в тях, но Той търсеше хора, които ще Му се предадат изцяло и безусловно.

Исус изброи пред всички строгите правила. Това беше Неговата първа проверка на тези, които идваха при Него и Го следваха. Това беше първото отсяване – на любопитните, на нуждаещите се, но с твърди сърца, които търсеха само да задоволят нуждата си.

• Ученикът трябва да изостави близките си – да разкъса, да се освободи от всякакви душевни връзки. Не да престане да ги обича или да престане да се грижи за тях, но тези връзки не трябва да пречат или да отклоняват ученика от пътя му на пълно подчинение на Исус. Господ Исус Христос трябва да е на първо място, т.е. да Го обичаме повече от семейството си. Това е истинският път на ученика.

 

• Ученикът трябва да намрази собствения си живот – това, което е било досега, всичко, което е постигнал със собствени сили. Цялото знание, което е натрупал, цялото богатство, което притежава, и т.н. Ако не го направи, „не може да бъде Мой ученик“.

 

• Ученикът трябва да носи своя кръст. Следвайки Христос, той трябва да има живот, подобен на Неговия – да бъде хулен, отхвърлян, подиграван, да бъде самотен, бит до смърт. Ученикът сам избира да върви по този път – пътя на Христос, да следва Неговия пример.

 

• Ученикът трябва да пресметне цената, преди да направи своя избор. Той трябва да прецени дали може да отдаде цялото си сърце и целия си живот. В противен случай може да започне блестящо и с ентусиазъм, но краят да е безславен. Тогава той ще понесе презрението на тези около него и презрението на света.

 

• Ученикът трябва да се отрече от всичко, което притежава. Исус трябва да бъде оценен по-високо от всичко ценно, което имаме. Отдавайки Му всичко, ние получаваме несравнимо повече.