Израстване в Бога и истинската победа над врага (18) – Как най-ефективно да противостоим на дявола?

Израстване в Бога и истинската победа над врага (18) – Как най-ефективно да противостоим на дявола?
от

В предната статия изучавахме конкретните действия на дявола против християните. В тази част ще разгледаме как най-ефективно можем да се противопоставяме на неговите дела, чиято цел е да възпрепятстват духовния ни растеж.

Когато говорим за битка с дявола, в ума на християните най-често се пораждат образи на гонене на демони или ходатайствени молитви против влиянието на дадено демонично началство. Действително понякога се налага да влизаме в директен конфликт с врага, особено ако той се проявява явно или агресивно в дадена ситуация. Но тези от нас, които имат опит с гоненето на демони, могат да потвърдят, че често след освобождение човекът живее свободен известен период от време, след който демоничната опресия се връща и той изпада в същото състояние, в което е бил преди, а понякога дори и в по-лошо. В такива ситуации се сещаме за стиховете:

„Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.“ (Матей 12:43-45)

„…не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ (Йоан 5:14)

В такива моменти връзката между начина ни на живот и достъпа на демоничното до нас става явна – не само на практика, но и Писанията свидетелстват за това. Тогава защо по-голямата част от поученията за духовната война са фокусирани върху гоненето на демони и ходатайствената молитва? Защо едни и същи хора преживяват освобождение от едни и същи демони отново и отново и не се намира трайно решение за тях? Вярвам, че такава е стратегията на врага. Той не успява да скрие факта, че зад някои болести, пороци и пристрастявания стоят демонични личности, защото те се проявяват в Божието изявено присъствие или биват разпознати от хора, които имат опит с демоничното. Затова дяволът насочва своите усилия към това да фокусира вярващите към онези видове духовно воюване, които рядко дават дълготраен резултат, с цел църквата да бъде държана в неведение относно начина, по който можем да упражняваме трайно надмощие над дявола.

За да живеем в победа над дявола, трябва да се посветим изцяло на Господ Исус Христос и да живеем живот, съобразен с принципите и насоките относно борбата ни със света и с плътта, изложени в по-ранните глави на това поучение. Ако сме посветени да преследваме богопознанието и святостта, ако молитвата е начин на живот за нас, ако съзнанието ни се пълни ежедневно с Божието слово Библията и ако Божието царство е наш приоритет, дяволът не би могъл по никакъв начин да ни поклати. Това е мъдростта, която виждаме и в инструкциите на апостол Павел:

„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола… вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии…“ (Ефесяни 6:10-18)

Когато Павел пише към църквата в Коринт, той ги увещава:

„…ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.“  (2 Коринтяни 10:3-6)

От този пасаж става ясно, че дори апостолската ходатайствена подкрепа към църквата в Коринт би била ефективна само ако вярващите там са в „пълно послушание“ към Христос. С други думи, воюването против враг, който все още притежава определени територии в умовете и сърцата на хората, не може да бъде ефективно. Логиката зад този духовен принцип става ясна, ако си представим подобна ситуация в естественото. Разумно ли е държава „А“ да обяви война на държава „Б“, докато все още държава „Б“ има свободен достъп до територията или ресурсите на държава „А“? Разбира се, че не! Ако в такава ситуация „А“ ѝ обяви война, държава „Б“ може да присвои притежанията на държава „А“, или, ако усети, че няма да успее да ги задържи, да започне да ги унищожава, за да не може държава „А“ да ги употребява против нея.

В контекста на святостта като съвършеното оръжие за надмощие над дявола можем да разберем думите на Господа към Неговите ученици малко преди Той да бъде арестуван:

„Аз няма още много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо свое в Мене…“ (Йоан 14:30)

Господ Исус изживява живота Си в пълно покорство към Бога, посветен на молитвата, на Божието слово и на служението, което Му бе дадено. Въпреки че е бил „във всичко изкушен като нас“ (Евреи 4:15), Исус не се поддава нито веднъж на плътта и на света и съответно дяволът не успява да Го повали, въпреки че ангажира целия свой арсенал от оръжия. Исус не се поддава нито на изкривявания на Божието слово (Матей 4:5-7), нито на лъжепророческия дух (Матей 16:21-23), нито на коравосърдечния религиозен дух (Йоан 8:1-11), нито на земната слава (Йоан 6:14-15), нито на земните обвързвания (Матей 12:46-50), нито на огорчението и непростителността (Лука 23:34).

В последната част от тази поредица предстои да обобщим темата „Израстване в Бога и истинската победа над врага“.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница

Сподели в