Крачка на вяра

Вървях по тротоара към пешеходна пътека, тъй като трябваше да пресека улицата. Един човек стоеше пред пешеходната пътека и чакаше да пресече. Колите минаваха, той стоеше и ги гледаше, и никой не спираше, макар че бяха длъжни. Когато стигнах до човека, без изобщо да се замислям, тръгнах по пешеходната пътека, уверен, че всички ще спрат, защото са длъжни. Така и стана, а човекът тръгна след мен.

Когато пресякох, Святият Дух ми каза: „Такава увереност трябва да имаш и във вярата си в Бог – че всичко ще се покори под името на Исус. Уверен ли си, че имаш и си облечен във власт като Божие дете, че всеки зъл дух ще ти се покори, че всяка болест ще избяга, че всеки демон ще бъде изгонен, щом му заповядаш?“

Тогава се запитах какво точно си мислех, докато пресичах. Бях уверен, че всички коли ще спрат, защото законът ги задължава. Малко вероятно е някой да не спре – всеки шофьор знае какво го очаква, ако ме блъсне.

Святият Дух ми каза още: „Както човекът тръгна след теб, така ако правиш крачки на вяра пред другите в света, ще си добър светилник за тях да правят и те крачки на вяра.“

Каза ми още: „Дяволът винаги действа така, защото той е победен враг – просто пуска „профучаващи коли“. Ако стоиш на едно място, винаги имаш чувството, че ще те блъснат, но ако стъпиш на пътя, като знаеш позицията, в която си поставен като Божие дете, ако действаш с увереност, без страх в сърцето, с твърда непоколебимост, тогава всичко се покорява пред името на Исус. Трябва да си уверен, че когато „стъпиш на пътя“, когато решиш да пресечеш, всичко ще спре, за да ти направи път, защото си удостоен с власт като Божие дете.“