Куцото

Видях го, видях го!… Куцото.

Видях как куцото се отклонява от правия път. Куцото е това, което е готово да остави пътя и да се отклони малко. Понеже хем ще го вижда отстрани, хем ще му е удобно на краката, хем ще стигне дестинацията, но така, отстрани някак си… хем, ако реши, винаги може да се върне на пътя.

Пътят на куцото е път на компромис и избор на живот в комфорт. Мислиш си, че си открил лесен начин, но лесен начин няма. Има само един начин и това е Божият път – Исус Христос. И истината е, че комфортният път не е безопасният, нито е гарантирано, че няма да загубиш посоката.

Веднъж научил се да търсиш удобства и лесни начини, ще го правиш винаги. И крачка по крачка ще се отклоняваш от пътя. А колкото повече се отклоняваш, толкова по-трудно ще се върнеш. Когато свикнеш с удобството, невъзможността идва не от физическа неспособност, а от липса на вътрешна мотивация да го направиш: „Виж колко ми е добре така. Тихо ми е, спокойно ми е…”

Човек, без да се усети, се успива и за него пътят вече не е опция. Човек толкова може да се заблуди в меката трева, че дори да забрави в коя посока е пътят. И в един момент се усеща: „О, пътят! Няма го! Накъде да вървя?! Къде съм?! Как можах да изгубя пътя?!“ Така, опитвайки се да бъдеш по-умен от другите, всъщност ставаш глупав.

Стой на пътя! В него има сигурност – дори да се спънеш и да паднеш, ще станеш, виждайки посоката пред себе си. И с всяко препятствие, с всяко твое решение да останеш на пътя въпреки трудностите, краката ти все повече ще заякват и нищо няма да може да те спре по пътя към целта. А на пътя, о, на пътя! Там са Божествените контакти и взаимоотношения, там няма случайно растящи плодове, там има целенасочено снабдяване – повече от достатъчно!

Не оставяй пътя! Там е всичко, от което имаш нужда!