Лъжеслужителите, облечени в истина (9) – Сладострастие и користолюбие
by Лина
В предната част разгледахме духовната нечистота като проявление в живота и служението на лъжепророците. В тази част ще разгледаме сладострастието в този контекст.
Думата „сладострастие“ (ἀσέλγεια – аселгейа) също означава „похотливост, ненаситно желание за удоволствия“. Обратни на сладострастието са умереността и благодарността, които винаги са били считани за богоугодни добродетели от християните през вековете, но поради влиянието на консуматорската култура върху църквата, започнало през двадесети век, поучението за умереността започва все по-рядко да се проповядва от амвоните. На нейно място идват поучения, които служат за легализиране сладострастието – „бесовски учения“ (1 Тимотей 4:1) и „гибелни ереси“ (2 Петрово 2:1) – като „Бог е Бог на изобилието, затова Той иска да имаме изобилие във всичко“ и „Бог е създал всяко едно от твоите желания и Той ще задоволи всяко едно от тях“. Разбира се, подобни учения съдържат елементи на истина в себе си, но като цяло противоречат на новозаветната доктрина за опасността от сеенето в плътта (Галатяни 6:8).
Вместо да ни насърчават да преследваме нашите желания и да третираме Бог като Дядо Коледа или духа от вълшебната лампа, Писанията казват, че Божията воля за нас е да бъдем благодарни във всякакви обстоятелства (1 Солунци 5:18). Апостол Павел дава себе си като пример за човек, който е доволен във всичко – и в оскъдност, и в изобилие – като ни разкрива, че тайната за това е самият Бог, който му дава сили (Филипяни 4:11-13). В 2 Тимотей сладострастието е една от най-изявените характеристики на хората в последните дни – те са „неблагодарни“ (3:2) и „повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога“ (3:4). Хората често тълкуват този пасаж неправилно, мислейки, че тук се говори за невярващите – ако беше така, защо Павел би подчертавал, че те нямат страст към Бога? Нима се очаква от хората от света да имат страст към Бога? В следващия стих ни се казва, че тези хора имат вид на благочестие, но са отречени от силата му (2 Тимотей 3:5) – нима светските хора имат такъв вид? (Очевидно е, че силата на благочестието в този пасаж се изразяава в характер, а не в свръхестествени проявления, както често се цитира този стих извън контекст!) На края на този стих Павел предупреждава Тимотей да отбягва такива хора, подобно на начина, по който съветва църквата в Коринт да страни от неморални хора, които наричат себе си братя (1 Коринтяни 5:11). 2 Петрово също ни казва, че лъжеучителите, които въвеждат тайно гибелни ереси и използват престорени думи, са движени от „користолюбие“ (πλεονεξία – плеонексия) (2:3, 14) – желание за повече, алчност, лакомия, ненаситност. За тях се говори, че вършат „похотливи дела“, които „мнозина ще последват“ (2:2), и че с „нечисто пожелание следват плътските страсти“ (2:10) и „смятат за удоволствие всекидневния разкош“ (2:13). Казано ни е, че тези лъжеучители „презират властта“ (2:10). Тази фраза често се изважда извън контекст и се тълкува като отнасяща се за властта на църковното лидерство, но в края на този стих и в началото на следващия се уточнява, че става дума за невидимите ангелски власти. „Дръзки и упорити“ (2:10) лъжеучителите хулят за „неща, които не знаят“ (2:12), което, имайки предвид контекста на тяхното сладострастие, користолюбие и любов към разкоша, може да означава само, че техните гибелни ереси се изразяват в хула срещу ученията, които изобличават тези грехове – учения, които са вдъхновени от ангелските власти, назначени да служат на спасяващите се (Евреи 1:14). Тези лъжеучители се „наслаждават с измамите си“ (2 Петрово 2:13), „говорят с надуто празнословие“ (2:18) и „обещават“ на слушателите си „свобода“ (2:19). Свободата тук най-удачно може да бъде интерпретирана в контекста на този пасаж като свобода от „ограниченията“ на ученията, които се противопоставят на сладострастието, а именно умереност и отношение на благодарност.
В следващата част ще насочим вниманието си към идолопоклонството като белег на лъжепророческото служение.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.