От „мамино синче” в мъж на Бога!

Такова преобразуване е възможно в живота на новородения християнин, ако той реши да кооперира с благодатта, достъпна в Исус Христос.

През годините съм наблюдавал доста сериозни „мъжаги” (спортисти, военнослужещи и други) да преживяват това, което някои преводи на Библията наричат „корабокрушение на вярата” (1 Тимотей 1:19). Основната причина за тези провали е пропускът на тези хора да приложат в духовното си развитие същата дисциплина и посвещение, които са им донесли успех в спорта или в армията. Непостоянството е един от „вирусите”, превръщащи тези „железни мъжаги” в духовни „мамини синчета”. В книгата Битие Библията ни дава интересен пример в това отношение. Рувим беше първородният сред синовете на Яков, което автоматично трябваше да го направи наследник и носител на Божието благословение. Липсата на здрав характер обаче абортира съдбата му.

„Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила. Изврял си като вода; няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!” (Битие 49:3-4)

Бащата на Рувим – Яков, разбираше по-добре от всеки важността на непоколебимото посвещение в преследването на Бог. За разлика от Рувим, той беше започнал живота си без привилегията на първородството и идващото с него благословение. Той не беше сред „железните мъжаги”; нещо повече – той беше измамник, който с лукавство отне тези две неща от брат си Исав (друг библейски пример за алфамейл, стигнал до духовен банкрут).

Склонността към манипулации в началото на пътя му обаче не спря Яков от това да търси усърдно Бог. Той израсна в познанието на Създателя си и достигна положение на пълно упование в Него (борбата с ангела беше кулминацията в това развитие). „Маминото синче” се беше превърнал в „алфамейл”, накуцващ, но дръзнал да се бори с Бог! Затова и Божият ангел затвърди новия му статут, давайки му ново име (Битие 32:28).

Апостол Петър е друг шедьовър на Божията благодат. Нестабилен до такава степен, че дори се отрече от Господаря си, той преживя изумителна трансформация чрез идването на Святия Дух на Петдесятница и живя останалата част от живота си според новото име („камък”), което Исус му беше дал.

Същият този Свят Дух е тук и днес да ни учи и води. Ако се посветим да търсим Царството на Отец с цяло сърце, Неговата благодат ще ни укрепи и трансформира от „мамини синчета” в шампиони!