Митове от демони за демони

Понякога светът е прав да се присмива на определени неща в Църквата и да не ни взима насериозно. Аз също не бих взел насериозно доктрини и поведение, граничещи с инфантилност. Една област, в която популярните църкви са загубили всякакво доверие, е демонологията и свързаната с нея духовна война. Не става въпрос само за ексорсизма с кръстове и тамян, характерен за някои от традиционните вероизповедания. Става въпрос за учения и практики в нашите петдесятни и харизматични среди.

Непосредствено преди да започна да пиша настоящия текст, в обзора ми попадна статия на водещото харизматично списание в Америка, визираща някакви новооткрити древни „морски“ или „водни“ демони! Не можех да повярвам духовните и интелектуални еквилибристики, които авторката трябваше да прави, за да „докаже“ тезата си! Не можех също да повярвам, че християни вземаха тези спекулации за чиста монета!

Примерите в тази насока са безбройни.

„Началствата над Америка са Езавел, Левиатан и Питон“ – откъс от „пророчество“ за Америка…

„На събранието тази сутрин хора бяха освободени от духове на Езавел, Левиатан и Питон“ – свидетелство от ЮАР. (Аз не съм най-ученият човек на земята, но мога да си направя сметка, че тъй като тези духове не са вездесъщи, те не могат да бъдат едновременно на два континента!)

„Духът на Питон чака да те грабне!“ – заглавие на статия от „експерт“ по демонология.

„След като победим Езавел, трябва да си отваряме очите за Левиатан!“ – заглавие на статия от популярен „пророчески“ бюлетин.

„Ваал е началникът над Америка…“
„Дух на Авесалом…“
„Дух на Ахав…“
„Дух на Зимри…“ (Израилев цар, задържал се на престола само седем дни – 3 Царе 16)

Мога да продължа този лист до безкрайност. Това, което стои зад всички тези изявления, не е истинско библейско знание, а по-скоро нездравословен копнеж да разберем как точно оперират „дълбоките неща на сатана“.

Когато Библията говори за Езавел, Ахав, Авесалом и Зимри, тя говори за хора, а не за духове. Левиатан пък е морско чудовище/създание, описано най-вече в някои апокрифни текстове. Дори и „духът на Питон“ се появява само веднъж в Библията (Деяния 16) и е в контекста на определен древногръцки култ.

Първата грешка на горепосочения демонологичен подход е фокусирането върху определен човешки характер (или дори демон) и изграждане на доктрина около него. Такъв подход противоречи на повечето базисни принципи на библейска интерпретация.

Втората грешка, която се прави в тази връзка, са опитите да се „детронират началствата и властите“ над определен регион, използвайки „стратегически“ и „демони-изкореняващи“ молитви.

Библията казва, че тези сили са вече детронирани (Колосяни 2:15). Ние сме призовани не да се „бием“ с тях, а да демонстрираме Христовата победа и да упражняваме Неговия авторитет над тях!

За повече по темата препоръчвам книгата на Кенет Хегин The Triumphant Church.