Мощни евангелизационни принципи

Чрез Божията благодат, за над 26 години служение, имах възможността да споделя добрите новини за Господ Исус Христос с милиони хора буквално от всяка страна по света. Винаги съм обичал цифрите, макар и да осъзнавам, че не е задължително те да са атестат за нечия вярност и характер. Разбирам също, че те не винаги свидетелстват за кръвта, сълзите и потта, които се крият зад тях. С тези уговорки ще си позволя да споделя някои цифри за начало (повечето от тях са умишлено занижени):

1 000 000 000 – броят на потенциалните зрители, до които телевизионното предаване на служението, част от чийто тим бях за около 10 години, достигаше дневно;

1 500 000 – броят на хората, достигнати с евангелието чрез служението, което Бог ми е поверил;

500 000 – броят на българите, чули добрите новини за Господ Исус през последната година и половина чрез тима, с който работим.

Споделям всичко това не за да впечатлявам когото и да било, а за да уверя читателите, че „съм бил там“ и знам за какво говоря, а също и за да ги окуража, че приложението на принципите, които ще обсъдим, би донесло желаните резултати и в техния живот.
Наскоро четох статистика, че човек средно бива конфронтиран с една или друга форма на евангелието около седем пъти преди да го приеме. Така че работа, бол! Ние не трябва да се съревноваваме, а да работим заедно на Господнята нива (1 Коринтяни 3:6-7). Споделяйки своя опит в тази област, аз ще подчертавам и акцентирам върху принципите зад резултатите – принципи, които са основна част от безпогрешното Божие Слово.

Първо, нека отидем директно в Библията и да установим някои фундаментални евангелизационни принципи.

БОГ ИСКА ВСИЧКИ ХОРА ДА СЕ СПАСЯТ (1 Тимотей 2:4). Независимо какво твърдят калвинистките ни братя, Божието Слово е категорично по въпроса!

БОГ Е ГОСПОДАРЯТ НА ЖЪТВАТА (Матей 9:38). Той определя стратегиите, призовава работници на нивата си, оценява верността им, потвърждава Словото Си със знамения и чудеса. Този (9:38) и следващият стих (10:1) са толкова пълни с откровение за евангелизаторството, че от тях можем да извлечем още най-малко два солидни принципа:

Първият е, ВАЖНО Е ДА СЕ МОЛИМ БОГ ДА ИЗПРАТИ РАБОТНИЦИ НА НИВАТА СИ. Две уточнения относно този принцип.

Първо, Бог доброволно е ограничил възможността Си за намеса в делата на тази земя, т.е. Той няма да направи нищо, освен ако човек не го покани чрез молитва.

Второ, тъй като Исус вече е платил чрез кръвта Си цената за спасението ни, небиблейски е да искаме от Бог да спаси някого. Правилната молитва е ДА ИСКАМЕ ОТ БОГ ДА ИЗПРАТИ РАБОТНИЦИ С ЕВАНГЕЛИЕТО НА ПЪТЯ НА НЕСПАСЕНИТЕ, ЗА КОИТО СЕ МОЛИМ.

Вторият принцип е, че КОГАТО НИЕ СЕ МОЛИМ ЗА РАБОТНИЦИ, НАШИЯТ СОБСТВЕН ПРИЗИВ СЕ АКТИВИРА. Без съмнение, учениците се молиха според инструкциите на Исус (9:38); в следващия стих (10:1) виждаме, че те самите бяха изпратени на нивата.

След като бях славно спасен през лятото на 1990 година, любовта на Бог, изляна в сърцето ми чрез Святия Дух, ме караше да говоря за Исус на много грешници, които срещах. Едно от нещата, които ми помагаха в това отношение, бяха физическите изцеления, които Бог извършваше в потвърждение на Словото Си (за някои от тях може да прочетете в статията „Божествено изцеление“). Бог никога не е възнамерявал евангелието да напредва чрез човешка мъдрост и способност, а чрез силата на Неговия Дух (Марк 16:15-20, Деяния 4:29-30). Този принцип е визиран в думите на Исус, записани в Йоан 4:48: АКО НЕ ВИДИТЕ ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА, НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ.

В началото на 90-те години на миналия век в България имаше такъв духовен глад, че имахме възможността да продадем (сами финансирахме издаването на материалите) десетки хиляди евангелизационни книжки, ходейки от врата на врата по домовете. Въпреки някои случаи на фанатизъм, като цяло се стремяхме да се придържаме към друг пътеводен принцип на евангелизма, даден ни от Исус: БЪДЕТЕ МЪДРИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ (Матей 10:16).

В периода 1995-97 година изглеждаше, че правителственото преследване срещу т.нар. „нетрадиционни религиозни общности“ в България се разпали с нова сила. Евангелизационните усилия на голяма част от църквите в страната намаляха драстично. Една зимна вечер в началото на 1997 година, докато четях за дейността на едно известно служение в американските затвори, Святият Дух ми каза: „Направи същото в България“. След като се убедих, че съм чул правилно, аз реших да намеря някой малък затвор в провинцията, където да експериментирам. Святият Дух обаче ми показа, че трябва да започна с Централния софийски затвор и, ако се покоря, много хора ще бъдат благословени.

По това време затворите изпитваха тежка финансова криза. Отидох да говоря с управата и казах, че ще им осигуря месо за празничен обяд за наближаващите Великденски празници, ако ми позволят да проповядвам там и да раздам евангелизационни книжки на всички затворници. От затвора се съгласиха, аз направих необходимите приготовления (включително шестдневен пост) и за Великден проведохме евангелизационно събрание в затвора с раздаване на книжки на всички лишени от свобода (около 700 човека, ако не се лъжа). Мнозина откликнаха на призива за спасение, контактуваха с нас, получиха Библии и различни помагала за тяхното изучаване. Скоро в кореспонденцията се включиха и затворници от други градове, а ние имахме възможност да проведем евангелизации и в затворите в Пазарджик, Сливен и Бургас.

Кои евангелизационни принципи използвах за служението в затворите?
Първият е ПОКОРСТВО КЪМ ВОДИТЕЛСТВОТО НА СВЯТИЯ ДУХ.

Вторият е неразривно свързан с Покорството… Преди Святият Дух да ми даде „рема“-та (словото за действие в моята ситуация), аз прекарвах допълнително (повече от обичайното) време в „логос“-а (генералното Слово на Бог). Исус формулира този принцип в Йоан 15:7: „АКО ПРЕБЪДВАТЕ В МЕН И МОИТЕ ДУМИ ПРЕБЪДВАТ ВЪВ ВАС, ИСКАЙТЕ КАКВОТО И ДА ЖЕЛАЕТЕ И ЩЕ ВИ БЪДЕ.“

Мога да проследя всеки значителен пробив в моя живот и служение до приложението на тази зависимост.

Третият принцип е, че ЕФЕКТИВНОТО СЛУЖЕНИЕ Е ОСНОВАНО В СЪЧУВСТВИЕТО И ЛЮБОВТА НА БОГ.

Виждаме в служението на Исус на земята, че Той беше задвижен от съчувствие преди да започне да поучава тези, които нямаха пастор, да изцелява болните, да храни гладните, да възкресява мъртвите… От опит знам, че съумея ли да се позиционирам в съчувствието на Исус, успехът на мисията е гарантиран! И до днес си спомням момента, когато излязох на платформата да проповядвам на евангелизацията в бургаския затвор през 1998 година… Когато погледнах към стотината лишени от свобода, които седяха в залата, сърцето ми се изпълни с Божието съчувствие и трябваше да се обърна с гръб към тях, за да скрия сълзите си. Поради това, че се намирах в мястото на Божията любов, знаех, че жътвата ще бъде изобилна. И наистина, много затворници предадоха живота си на Исус Христос, моите бургаски приятели поеха грижата за тях и формиралата се църква функционира вече двадесет години!

Вярвах на Бог за възможност да достигна с евангелието до целия свят и през 2001 година. Той отвори врати за САЩ, безспорно най-подходящия плацдарм за едно такова начинание. Всичко започваше от начало… Докато стоях в очакване Бог да ме води в духовното ми призвание, трябваше да се погрижа за материалните нужди на семейството си. Три седмици след пристигането ни се случи терористичният акт на 11-ти септември, което не създаде идеалния старт. За щастие, малко по-късно бях нает като поддържащ персонал на една от т. нар. „мега църкви“ в Атланта.

На пръв поглед положението ми бе незавидно – човек с юридическо образование, що-годе утвърден християнски служител в страната си, трябваше да чисти тоалетните в „черна“ църква! Аз обаче знаех принципите, че ВЕРНИЯТ В МАЛКОТО Е ВЕРЕН И В МНОГОТО (Лука 16:10) и че АКО СМИРИМ СЕБЕ СИ ПРЕД ГОСПОД, ТОЙ ЩЕ НИ ИЗДИГНЕ (Яков 4:10).

Бог беше верен на Словото Си – не само че в работата си станах мениджър на църковната собственост, възлизаща на десетки милиони долари, но и в собственото ми служение се отвориха врати за проповядване на Словото на милиони хора. В следващите редове ще споделя как стана това.

Първите няколко години на престоя ни в САЩ бяха време на адаптация. През 2005-та бях инструктиран от Бог да започна служение сред българите в Атланта и така се появи Българската църква на Атланта. Бях донякъде изненадан от такова развитие на служението, но реших да се доверя на Бог. Въпреки че мнозина наши сънародници бяха резервирани към евангелската църква, за други тя беше благословение. Освен редовните седмичните събрания, имах възможност да проповядвам на наши сънародници и по погребения, освещаване на къщи и други. Чух някои хора да ме наричат „попчето“; но бях готов, ако трябва и расо да сложа, само и само да им кажа за Исус. Павел формулира този евангелизационен принцип по следния начин: ЗА ВСИЧКИ СТАВАХ ВСИЧКО, САМО ЗА ДА СПЕЧЕЛЯ НЕКОЛЦИНА (1 Коринтяни 9:19-23).

Един ден сестра Бети Корнет, водеща на популярно предаване по местния християнски телевизионен канал и дългогодишен мисионер в България, минавайки покрай църковната сграда, където се събирахме, видя една от обявите за службите ни. Не след дълго се обади по телефона и ме покани да бъда гост в предаването й (оттогава съм бил на него пет пъти, което, в рамките на шегата, сигурно е своеобразен световен рекорд). Въпреки че американската църква, в която работех, имаше телевизионно предаване, което достигаше потенциално повече от милиард зрители и на което също съм бил гост, взаимоотношението с Бети беше това, което ме вдъхнови да започна собствено шоу по местната християнска телевизия в Атланта, покриваща няколко милиона домове.

Също така през 2008 година десетгодишният ми син имаше видения за ада. В сутерена на къщата ни с една проста камера направихме видео със свидетелството му, което сложихме на YouTube и което генерира близо половин милион гледания буквално от всяка страна на света! Кой казва, че евангелизмът непременно трябва да бъде скъпоструващ?

За финал обратно към България… През декември миналата година чрез комбинация от два съня и свидетелство в моя дух Бог комуникира с мен желанието Си да достигне с евангелизационна брошура до всеки дом в Бургас. Беше ми показан видът на брошурата, времето за проекта, естеството на пречките, с които дяволът ще иска да спре разпространението…

След няколкоседмична подготовка през март тази година тимът ни в Бургас достави 50 000 брошури до всеки дом с „читава“ пощенска кутия в града. На Бог да бъде славата!
Малко след това чрез спонсорирани евангелизационни статии започнахме кампания за достигането на българите във Facebook. За около три месеца успяхме да достигнем вече до около 100 000 от тях.

Надявам се евангелизационните принципи, които споделих, да са от полза на четящия. Тези принципи работеха за мен, ще работят и за тебе, ако ги приложиш.

Помни, че ограниченията са само в твоя ум. Нека съберем тази последна жътва и не оставим дори и най-малкото зърно да падне на земята!