Моят Принц

За света вече бях „стара мома”, а все още не намирах този, с когото бих свързала живота си. Влюбвания, разочарования, очаквания, надежди, разбити чувства…

Търсех моя принц не там, където трябваше. Мама и хората ми казваха: „Хайде, харесай някого и се ожени! Принцовете измряха. Няма да намериш своя принц…“

Уморена от търсенето, направих компромиса. Постъпих така, както правят хората. Имах надежда, която много скоро умря. Семейният ни живот не се крепеше на нищо. Балансирах и крепях нещо в свободното пространство… И, разбира се, всичко се сгромоляса, след като изчерпах всичките си сили, енергия и емоции…

И тогава Ти, Принце мой, ме намери. Ти си ме чакал! Ти си ме гледал с копнеж и си шепнел: „Погледни насам, Невесто, сестро, принцесо Моя! Аз съм тук, до теб!

Аз бях спяща – не виждах и не чувах, а Ти беше тъй търпелив с мен… Чакаше ме. Беше верен. Беше тъй нежно търпелив!…Познаваше ме. Знаеше сърцето ми – наранено, болно, копнеещо за любов, която само Ти, единствено Ти можеше да ми дадеш, да я споделиш с мен…

Но Ти искаше да споделиш не само любовта Си. Ти искаше да споделиш живота Си с мен!

И стана! Чудото стана!

Аз бях „спящата красавица”, а Ти – Принцът, Който с една целувка, изпълнена с толкова любов, ме събуди и вля Своя живот в мен.

Оттогава мина толкова време… Връщам се назад в спомените си и виждам колко си бил верен, любящ, търпелив, нежен и всеотдаен към мен. Бавно, постепенно изчистваше, лекуваше сърцето ми и запълваше толкова много празнини. Дори и тази: Никога не съм била годеница. Не познавам трепетното очакване на момента, в който да съединя живота си с живота на другия завинаги – да изживея дните си докрай с него, приемайки неговата любов и отдавайки му своята. Нямах тази възможност. Не я намерих в света.

Но, ето, сега Ти си тук. Ти си в мен със Своя живот и аз Те чакам, Принце мой, да дойдеш и да ме грабнеш. Чакам с трепет и копнеж да видя лицето Ти, за да бъдем заедно завинаги!