Непростимият грях

Непростимият грях

Когато Исус се конфронтира с някои от религиозните лидери в Израел, които приписваха чудните Му дела на нечисти духове, Той ги предупреди за опасността на греха, наречен от Него „хула срещу Святия Дух“:

„Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали; но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях. Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.” (Марк 3:28-30).

Исус не каза, че тези религиозни лидери бяха извършили този грях. Смисълът беше, че техните действия са част от процес, който, ако бъде завършен, ще доведе до греховно състояние, за което няма прощение. Той разграничи това състояние от всички други грехове (можеш да намериш тяхното описание на места като Матей 15:19, 1 Коринтяни 6:9-10, Галатяни 5:19-21, Откровение 21:8).

Един от принципите на библейското тълкуване е, че всяка доктрина трябва да бъде потвърдена „чрез устата на двама или трима свидетели”. Това означава, че щом Исус е отворил темата, тя трябва да може да се открие на поне още едно или две места в Новия Завет. Ние ще разгледаме три! Кои са те?

Едно такова място без съмнение е 1 Йоан 5:16:

„Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт – не казвам за него да се моли.“

Апостол Йоан прави същото разграничение на греховете както Исус. Той потвърждава съществуването на “грях за смърт”, т.е. на грях, за който няма прощение.

Друго такова място е в книгата Евреи. Ще разгледаме два текста, отнасящи се до темата, от които ще извадим и дефиницията на непростимия грях. Преди да анализираме тези текстове, нека набързо си припомним историческия и духовен контекст на посланието.

Жестоко гонение е инициирано от религиозните лидери в Израел срещу младата Църква, състояща се почти изцяло от еврейски вярващи. В огъня на това гонение много от тях са изкушени да отстъпят от Христос и да се върнат в лоното на Юдеизма. Авторът на посланието (най-вероятно апостол Павел), освен че окуражава тези евреи да стоят твърдо във вярата, също и ги предупреждава, че ако се откажат да следват Христос, след като са достигнали определено ниво на развитие чрез Неговия Дух, „обновяване“ чрез покаяние ще стане НЕВЪЗМОЖНО. Няма друг грях, за който Библията да казва това!

„Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“ (Евреи 6:4-6)

При внимателен прочит на текста откриваме последователност от елементи, които трябва да са налице, за да се оформи този грях. За да е виновен за извършването му, човек трябва да е минал през всяка от следните опитности:

1. Той е „просветен” (или убеден от Святия Дух – съобразно Йоан 16:8) относно изгубеното си състояние и е разбрал, че няма друг път на спасение освен чрез Исус Христос.
2. Той е „вкусил от небесния дар”, който е Исус, т.е. бил е новороден.
3. „Причастен на Святия Дух“, т.е. бил е кръстен в Святия Дух.
4. „Опитал е доброто Слово на Бог“, т.е. вече не е духовно бебе, което има нужда от мляко, а е зрял християнин, който приема солидна храна.
5. „Вкусил е от силите на бъдния век“, т.е. дарбите на Святия Дух оперират в живота му.

Нека също да погледнем и Евреи 10:26-29:

„Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“

Съпоставяйки и анализирайки тези текстове от Божието Слово, ние можем да стигнем до извода, че НЕПРОСТИМИЯТ ГРЯХ Е ГРЕХЪТ, ПРИ КОЙТО ЗРЯЛ ВЯРВАЩ (минал през петте стадия на развитие, споменати по-горе) СЪЗНАТЕЛНО ОБЪРНЕ ГРЪБ НА ХРИСТОС.

Този грях не може да бъде извършен от “бебе във вярата”. Това не са и греховете, които човек извършва, когато се поддава на изкушение, но след това се покайва и търси прощение от Бог (виждаме, че под натиск Петър дори се отрече от Исус, но след това с покаяние се върна обратно).

Този грях включва съзнателно РЕШЕНИЕ на зрял вярващ да прекрати взаимоотношението си с Христос.

Нека Бог да ни даде благодат и милост никога да не попадаме в това положение!

За по-обстойно разглеждане на темата препоръчвам книгата на Кенет Хегин I Believe in Visions (глава How Satan Influences Lives Today).

Сподели в