Невяста от огън

Живеем в много бурни и, както е видно, в последни времена. 

Привидно изглежда, че всичко си е наред и както в Лотовите дни – ядем, пием, купуваме, продаваме, садим, градим… но за виждащите и търсещите е очевидно, че  нещата не са такива, каквито ги виждаме на повърхността.

Християнският свят е изправен пред поголовна сеч. Дали чрез масови кланета, атентати, гонения, или чрез смъртоносни болести, заблуди и лъжеучения, фактите са видни – целенасочено заличаване на християнството, здравото християнско учение  и християнските общности като цяло.

Много често задавам в молитва въпроса: „Защо?“

Да, писано е и ние сме предупредени, че всичко това ще се случи, но истината е, че е трудно да приемем спокойно и безпристрастно съдбата на погиващите братя и сестри.

Бях в молитва и отново тези въпроси ме измъчваха, когато видях случващото се, но през духовните си очи.

Бях на открито място – хълм, и пред мен видях жена, огромна с много здрава физика и знаех, че това е Църквата. Тя вървеше напред с бавни, отекващи с тътен крачки. Около нея летяха с много висока скорост миниатюрни мечове и режеха от плътта и. Където се допираха остриетата, се получаваха кървави резки. Хвърчаха парчета плът, отрязан пръст от ръката полетя към земята. Погледнах нагоре да видя лицето ѝ и в този момент въртящ се меч отряза голямо парче от скулата ѝ. Беше като касапница, всичко опръскано с кръв, а тя вървеше бавно, монотонно и величествено, и в същото време почти незабележимо нарастваше. Движението ѝ напред беше целеустремено и някак неподвластно на случващото се около нея.                                                                                                                            

Зачудих се – как така хвърчат парчета плът, цели крайници, а Тя – жената (Църквата) е цяла, а на всичкото отгоре нарастваше?                                                                                                                             

Тогава външната ѝ обвивка изчезна и аз я видях отвътре. Както ние, ако си свалим кожата под нея ще видим мускулните влакна, месото…, така при нея се видя структурата под кожата ѝ. Цялата жена беше огнена лава. Тя продължаваше да се движи напред, а мечовете свистяха около нея и режеха огнените ѝ крайници.                                                                                                                                                

Тогава чух реторичния въпрос: „Можеш ли да отрежеш огън?“                                                                                            

Не само, че не можеше да се отреже огъня, но от свистящите около нея мечове се образуваше вятър, който разпалваше тази огнена материя и Тя нарастваше.

В духовния свят е като в обърнато огледало. Гоненията са тези, които ни изпитват и закаляват, болестите активират вярата ни, трудностите претопяват и изгарят шлаката, за да остане чистото злато. А това чисто злато сме ние, които сме избрали да се наречем Божии синове и дъщери.