Невяста, достойна за Цар

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно… (1 Коринтяни 13:12)

За тези, които имат уши не само да слушат, но и да чуват…

Невястата… Представям си я толкова красива, чиста, светеща… славна… че не се е родил художник, достоен да я нарисува.

Вярвам, че ми бе открито парченце от невидимото, и го споделям. А който си го познае – негово е.

Преди доста време прочетох в Словото, че Бог желае да се молим за Ерусалим, еврейския народ и Обетованата земя. В стремежа си винаги да намирам начини да радвам моя Създател, започнах съвсем съзнателно и целенасочено да включвам тази точка в молитвения си живот. В началото просто механично, постепенно все по-емоционално-душевно, докато в последните месеци стана толкова дълбоко-духовно, че достигаше до материализиращи се видения, аромати, материя…

Какво имам предвид? Сега само при споменаването на Ерусалим като име в устата ми се усеща медена роса. Мед, сладост, аромат, сок и една толкова дълбока любов – на границата на болка.

Затварям очи и си представям улиците от пръст и камък, стъпките на Исус по тях… Навеждам се, заравям пръсти в земята и вземам в шепата си бучки, камъчета… Сълзите се леят и са толкова големи, че излизайки през слъзните каналчета, болят и замъгляват гледката пред мен. Искам да изям тази пръст, за да стане част от мен… Сигурно звучи сюрреалистично, но… както казах, за когото е, ще го вземе.

Вдишвам въздуха и си давам ясна сметка, че този въздух може да е минавал през устните, ноздрите, дробовете на моя Любим… И ревнувам… ревнувам от този въздух, който Го е докосвал.

Гетсиманската градина… Древните маслинови дървета… Исус се е облягал на стволовете им… Пръстите ми минават по грапавата кора и ревнувам… Ревнувам от едни дървета, докосвали моя Любим…

Тази преди време механична молитва за Ерусалим сега е придобила материя, болезнена любов, препускащи картини… магия-скок в други измерения, пространства, време…

Обичам, обожавам мига на заспиване вечер, защото винаги в този миг има надежда за среща в съня… Завита през глава в тъмното Го попитах: „Какво е за Теб Ерусалим и защо толкова искаш да се молим за него. Има нещо повече в това име от просто един град?“

Не разбрах какво е Ерусалим, но видях какво са нашите молитви за този град, народ, земя…

На мига се оказах увита в огромна и много фина дантела – като тюл, но не просто тюл, а много фини избродирани цветенца. Никога през живота си, дори и на снимка, не съм виждала толкова красиво и изящно нещо. Бях като затрупана от тази материя и виждах конеца с който беше ушита – много тънки златни нишки. Странното е, че беше ослепително бяла – хем от злато ушита, хем бяла, по-бяла от чист сняг.

Трябваше ми време да се изровя изпод тази огромна дантела. Застанах отстрани и я вдигнах, за да видя какво е това. Тогава осъзнах, че е… було. Було за булка…

Мили мои, защо споделям всичко това? Той ни избира, но от нас зависи да се приготвим за сватбата. Има толкова много атрибути, за които трябва да помислим, да се погрижим… Много от тях се дават даром, за други трябва време да ги „ушием“… със златни конци-молитви.

Просто спасен ли искаш да си, или Невяста? Това са две много различни неща! Навярно в пълнота ще ги разберем, когато се приберем у дома.

Аз искам да съм Невяста, защото другото – просто спасен, би значело ад за мен. Сутрин ставам и едно от нещата, които казвам, е: „Ето ме, избери мен днес… за каквото и да решиш… Да бъде волята Ти.“

Това беше едно парченце от пъзела, но Той е верен да показва и другите – на другите части от това тяло. Отворете сетивата си и приемайте. Бъдете благословени.