Обичаш ли Бога? (13) – Как да разбираме 1 Коринтяни 13 глава

Обичаш ли Бога? (13) – Как да разбираме 1 Коринтяни 13 глава
от

В предната статия разгледахме вредата, която неправилното тълкуване на 1 Коринтяни 13гл., е нанесла на Тялото Христово и делото на благовестието. В тази част ще обърнем внимание на правилното разбиране за тази така популярна глава за любовта.

Ако 1 Коринтяни 13 не е генералната дефиниция на библейската любов, тогава как да разбираме тази глава? Ако тя не беше толкова често цитирана и прилагана неправилно в християнските среди, този въпрос би бил ненужен, защото отговорът му е същият като отговорът за тълкуванието на който и да е друг библейски пасаж – В КОНТЕКСТ. Може да звучи шокиращо, дори плашещо за някои, но контекстът на 1 Коринтяни 13 глава е поучението на апостол Павел за правилния начин на поведение в църковните събрания, особено що се отнася за практиката на духовните дарби. Последният стих от 1 Коринтяни 12 е:

„Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път.“ (1 Коринтяни 12:31)

Затова очакваме Павел в следващата глава да говори за този път. Той именно това прави:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам…“ (1 Коринтяни 13:1)

Значи по-превъзходният път е любовта! Но път за какво? За упражнението на дарбите, разбира се! В предната глава, след като изброява девет дарби на Святия Дух, апостол Павел казва на коринтяните, че дарбите са дадени по усмотрение на Духа, че са за обща полза на църквата, като ги наставлява да не презират онези дарби, които според тях са по-нисши, нито да очакват всички в събранието да имат едни и същи дарби. За да даде генерално решение на междуличностните проблеми, създали се покрай употребата на дарбите в коринтската църква – презрение към онези с привидно по-малките дарби, завист към онези с привидно по-големите – Павел посочва пътя на любовта. Той казва, че нито говоренето на езици, нито дарба пророкуване, нито дарба знание, нито дарба вяра, нито дарба даване („подпомагане“) имат стойност, ако мотивацията ни при употреба на дарбите, както и отношението ни към другите, които ги употребяват, не е любов, описана с различните прилагателни. Нека да дадем няколко примерни ситуации, които можем да си представим от контекста на 12-та глава.

Онези, които са приети за по-надарени, могат да са изкушени да действат по неправилен начин спрямо другите, затова апостолът им казва, че те трябва да подхождат с търпение към по-слабо надарените, както и да не се превъзнасят, гордеят и безобразничат поради своите дарби. От друга страна, онези, които са счетени за по-малко надарени, не трябва да завиждат на по-надарените. Нито една от двете групи не трябва да търси своето – търсене на специална почит от по-надарените или търсене на утеха поради чувства на онеправданост от по-малко надарените.

Вярващите, на които са им дадени дарби на откровение – пророчество, знание или тълкуване на езици – могат да бъдат изкушени да съдят другите в събранието, особено ако получават послания под формата на изобличение или поправление. Затова Павел ги напътства, че те трябва да имат отношение на милост и по никакъв повод да не се поддават на злорадство или удоволстване в нечие падение. Тяхната радост, както и радостта на изобличените, трябва да бъде в това, че истината се изявява.

Всички – и повече, и по-малко надарените – са призвани да не се поддават на раздразнение и на злопаметност относно неправилното поведение на другите в събранието, но да премълчават и да търпят чуждите грешки, в името на това събранията да протичат възможно най-добре. Затова ако всички имат положително отношение един към друг, като вярват най-доброто за другия, с надежда очакват това добро да се прояви  и изтърпяват всичко в името на това – практикуването на дарбите да се случва по най-благоприятния начин.

Апостолът завършва с това, че чрез дарбите на откровение получаваме само частична информация, затова не трябва да гледаме на тях като на върховна цел или придобивка, като посочва, че вярата, надеждата и любовта са по-висши – отношението към вярващите, описано в предходните стихове, защото то ще остане в събранието! Никой няма да помни пророчествата и откровенията след време, но резултатът от отношението, с което сме ги предали, ще остане в съзнанието на църквата тук на земята. Така и един ден, когато няма да имаме нужда от пророчества или слова на знание, а всички ще виждаме ясно всичко в духовния свят, ще останат с нас само тези духовни придобивки, с които сме изградили взаимоотношения на близост с другите вярващи, а именно верността, очакването на доброто и любовта.

Способността да имаме това отношение към вярващите в събранието, описано в 1 Коринтяни 13, е духовен дар сам по себе си, защото е казано:

„Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче… ще се прекратят“ (1 Коринтяни 13:8)

Нямаше да се говори за „другите дарби“, ако тя самата не беше дар. Това е причината, поради която някои християнски течения правят разлика между „дарби“ и „благодати“, като вторите те тълкуват като свръхествени добродетели, дадени на вярващите, чрез които те отразяват Божието морално съвършенство в даден момент за определена цел. За да не отивам отвъд това, което словото ясно казва, аз съм по-скоро склонна да приема описанията за любовта в тази глава като онези нейни проявления, които е подобаващо да се изразят в контекста на използването на дарбите. Иначе казано, с тези свои думи в 1 Коринтяни 13-та глава апостолът казва на вярващите в Коринт: ако имате любов един към друг, няма да се сравнявате помежду си, нито ще завиждате на по-надарените, нито ще се превъзнасяте пред по-малко надарените, а ще претърпявате чуждите грешки и слабости, защото ще сте задвижвани от милост към братята и сестрите, искрена вяра и надежда, че ще видите Божието най-добро да се прояви в живота им. Любовта в този контекст се проявява така – с тези нейни характеристики, защото само те са потребни. Тези характеристики не са нейното пълно или генерално описание, а са онези страни от нея, които са потребни за църковното събрание в контекста на служенето с дарбите.

Това не отнема от факта, че любовта е дар, в смисъл, че ние придобиваме любов от Бога, когато пребъдваме в Него, защото Самият Бог е любов (1 Йоаново 4:8, 16). Но пътят за придобиване на любов в нейната пълнота, съвършенство и баланс – онази любов, която Самият Бог дефинира като „любов“ – остава същият: пребъдване в словото на Христос и живот, изживян в посвещение на учението Му на думи и дела. Затова и Павел продължава своето послание към църквата в Коринт, като изяснява и предава Христовото учение – припомня им благовестието, обещаното възкресение на телата (1 Коринтяни 15) и ги наставлява: „Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се!“ (1 Коринтяни 16:13).

След като приключихме раздела от статии, фокусирани върху посвещението към Христовото учение като начинът да изразим любовта си към вярващите, в следващата част ще насочим нашето внимание към начина, по който, отново чрез посвещение към учението на Господа, сме призвани да обичаме невярващите хора.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в