Обичаш ли Бога? (4) – Двете заповеди едновременно
by Лина
В предишната статия разгледахме единия от начините, по които християни се стремят да спазват двете най-големи заповеди. В тази статия ще разгледаме друг такъв.
В някои среди е популярно вярването, че има някакъв мистичен начин, по който можем да изпълняваме двете заповеди едновременно, изразен чрез вид духовно осъзнаване и живеене чрез единството ни с Христос, в което Неговата любов протича като осезаема сила или реалност към хората около нас.
Поддръжниците на това учение могат да посветят огромна част от ресурсите си – време, финанси, сила – в това да търсят пътя към живота в тази „реалност“, вярвайки, че един ден ще достигнат до това състояние или по-скоро ще заживеят в осезаемостта на неговото съществуване, което е вече факт за християните поради единството с Христос, което сме приели даром чрез вяра в Неговата жертва.
Християни най-често биват привлечени към това разбиране за връзката между двете заповеди – любовта към Бога и любовта към ближния – чрез духовни преживявания, които са имали, в които Бог им е дал да преживеят чрез чувствата си част от емоциите, които Той има за хората. Такива хора често споделят, че Бог им е дал да преживеят Неговата „любов“ към хората, понеже са били изпълнени с всепоглъщащи чувства на привързаност, радост, вълнение, интерес, състрадание, възторг и други подобни, които те самите нямат в себе си към дадения човек или група от хора, или поне далеч не с такъв интензитет. Обаче, както посочихме в началото на статията, тези емоции не съставляват любовта според библейската ѝ дефиниция, затова е правилно да се ограничим с думите „емоции“, „чувства“ и „усещания“, когато описваме тези преживявания.
Подобни духовни преживявания могат да са полезни за нас единствено когато ги тълкуваме по правилния начин, държейки библейското откровение за Бога като наш стандарт и подчинявайки преживяванията си на този стандарт. Затова силни емоционални преживявания като гореописаните могат да бъдат третирани само като още един начин, по който Бог комуникира с нас Своето отношение към хората, като използва нашите собствени емоции за Свой инструмент. Тези чувства са Неговата комуникация с нас, чрез която Той предава „информацията“ за Своята нагласа към хората по начин, който е лесноразбираем за човешката ни същност. Грешката идва, когато третираме тези усещания и преживявания като нещо повече от комуникация – като посока, метод и начин на живот, в случая като пътя за спазване на двете най-важни заповеди.
С други думи – за любовта към Бога и към хората (важи и за всички други откровения) не трябва да вадим доктринални умозаключения на база на нашите преживявания и чрез тях да тълкуваме Писанията. Писанията трябва да формират нашата доктринална основа и чрез тях трябва да тълкуваме духовните си преживявания.
В следващата част от нашето поучение ще се обърнем към Писанията, за да научим коя е връзката между двете най-големи заповеди – да обичаме Бога и да обичаме ближния си като себе си – като ще разберем, че именно във връзката между заповедите се крие пътят за съвършеното изпълнение на закона на любовта.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.