Почит

Почитам (тълковен речник) – ценя, уважавам, зачитам; благоговение, респект, обич, достойнство; подчинение, покорство, преклонение, обожание, тачене, признателност.

Аз почитам моя Бог. Той притежава съвършени качества на Своя характер. Оценявам Неговия морал и ценя всяко Негово действие и всяка Негова дума. Зачитам всичко, което произлиза от Бога. Внимавам на всичко, което прави. Той е пример за мен.

Бог ме почита също. Той почита Своето творение – човека. Той оценява и цени всяка моя дума или действие, които отразяват съвършенството на Него Самия, Неговия характер в мен. Той зачита думата ми, обещанието ми, решението ми дори когато не са правилни, защото зачита моята свободна воля.

Почитта в едно взаимоотношение трябва да е взаимна. Ако само едната страна изисква и съответно получава почит, това я прави диктатор. Бог не е такъв. Той не се налага, не принуждава човека, който е по-слабата страна, независимо че има неограничена власт. Бог е мъдър Управник и Владетел, но е Суверен – върховен и независим от нищо и от никого, освен от Себе Си.

Почитта между мен е Бог е взаимна. Така ли е в действителност от моя страна? Отдавам ли почитта, която Той заслужава?

Бог е сглобил с мъдрост Тялото на Христос и аз съм част от Него. За да няма раздори и състезания между частите, „Той е дал на едни части да имат по-голяма почит от другите. Това са тези части, които ни изглеждат по-малко почетени – тях обграждаме с повече почит и неблагоприличните части имат по-голямо благоприличие…“ (1 Коринтяни 12:23). Когато си отдаваме почит един на друг, ние отдаваме почит и на Него.

Бог желае да Го почитаме от сърце. Той мрази лицемерието. Той ни се разкрива чрез творението Си, Словото Си и действията Си. Само когато Го опознаем, ни ще сме способни да Го почетем. Колкото повече Го опознаваме, толкова по-голяма ще е почитта ни към Него, от цялото ни сърце.

Приближаването ни към Бог, стремежът ни да Го опознаваме все повече и повече е като тест, според който можем да разберем до каква степен Го почитаме.

Почитта не е изговорени думи от устата ни. Тя е твърдо убеждение, пълно осъзнаване, чувство, оценка, залегнали дълбоко в моето сърце, в моя вътрешен човек! В моето най-вътрешно естество! Бог желае и оценява точно това. Такава почит, произлизаща от сърцето, е скъпоценна за Него. Тя е приятна и желателна… Защото Неговата почит към нас е точно такава.

Неговата към нас и нашата към Него! Почит, произлизаща от любов!