Предупреждение за опасността от това да се опитваме да служим на Бога и на мамона
by Иван В.
„Наистина Господ Бог няма да направи нищо, без да открие тайната си на слугите си, пророците“ (Амос 3:7)
В края на ноември 2019 година Господ ми говори да направя 21 дена пост по модела на Данаил от Библията – без сладко и други вкусни храни, без месо, без вино, без шах, без новини, телевизия и др. подобни. Имах силно желание, както на Данаил му се яви ангел да му разкрие идните дни, така и на мен Бог да ми разкрие какво има да се случва.
На Бъдни вечер постът трябваше да свърши, но аз имах вътрешно убеждение, че трябва да продължа още два дни на пълно въздържание. Отидох сам на планината и наистина имаше „водопад“ от небето с мъдрост и знание за много от областите в моя живот.
Въпреки че така и не видях ангел, прибрах се удовлетворен в София, легнах да спя и тогава стана нещо интересно. Сутринта към 6 часа на 27 декември 2019 г. имах сън, но не какъв да е сън, а сън за предупреждение. С очите си не видях брутална смърт, но сънят завърши с „Бягай за живота си!“.
В началото си помислих, че това е просто сън лично за мен и моето семейство, но не след дълго Бог ми потвърди, че това предупреждение е и за другите хора около мен. След като го препратих на няколко близки приятели и получих потвърждение, че това е сън от Господа, започнах да се питам дали пък това не е предупреждение за много повече хора, отколкото съм си представял?
Не ми беше лесно да взема това решение, защото обикновено съм оптимист и не обичам черногледите прогнози. Някак си не можех да си представя, че Бог иска да използва точно човек като мен, за да предупреди останалите. Пък и никога не съм се имал за пророк или някакъв „специален“ Божи служител. Но в случая, просто не можех да се примиря с положението, че ми е показано нещо, което би послужило и на другите. Както си четях Библията попаднах на Авакум втората глава и сякаш Господ с глас ми каза: „Напиши това, което видя, и го изложи ясно така, че да достигне до мнозина.“
Всеки от нас е сънувал екшън страшни сънища, но този път усещането беше различно (след като споделих съня, някои се усъмниха, че съм чул и видял в новините за различни катаклизми и това ми е повлияло, но те не знаеха, че аз бях в пост и не гледах телевизия и не четях новини).
Сънят бе супер ярък, цветен, реалистичен и доста дълъг, който запомних в детайли, все едно го гледам на филм и сега.
Това в комбинация с поста преди това и силното ми желание Господ да ми разкрие какво има да се случи, не ми дава мир и стомахът ми наистина е свит, защото в съня, макар и с леко колебание, в крайна сметка успяхме да се спасим (семейството), но имаше други, които не послушаха призива и сериозно пострадаха…
Сънят
Първо, сънувах приятел, с когото тъкмо се бяхме молили (и още няколко души с нас) и изведнъж той дойде да ми каже, че шефът му се е обадил, че след два дни го праща в командировка на един от супер бързо развиващите се азиатски острови. Питах го дали има нужда да му услужа с пари и той каза нещо от сорта: „Ти пък, там знаеш ли какво е, там живеят най-най-богатите и известни хора, парите са навсякъде…“.
След това не знам с какво летях, но минах ниско над тези имоти и се удивих какви огромни басейни, тенис кортове и красиви паркове има около огромните къщи. Имаше и по-малки къщи, но всички бяха много луксозни и все на брега на морето…
След това изведнъж се озовавахме аз, жена ми и децата долу на земята. Не знам дали точно на този остров, или друг, но беше свръх, свръх луксозно всичко.
В един момент попаднахме в някакво фоайе, в което току-що жена ми беше излязла от една бизнес среща, на която и предлагаха работа с уникални условия. Не бяха ясни условията, но шефът беше супер щастлив и ни умоляваше да останем в тази страна. Изпрати ни с думи от сорта: „Спокойно, не го мислете, тук има толкова много пари, че останете ли само за малко, никога повече няма да искате да се върнете във вашата България.“
Ние бяхме доста смутени, защото нямахме намерение да оставаме тук и мислихме след кратка почивка да си се върнем у дома, но така и не бяхме категорични, защото всичко беше наистина супер луксозно, хората бяха спокойни, всеки се забавляваше, но не по онзи вулгарен начин като в Слънчев бряг, но курортът беше тип семеен, с много спокойствие, зеленина, водни естакади, спокойно и красиво море и т.н.
След това бяхме в един апартамент точно на брега на морето, буквално отваряш вратата на хола и си на плажа, само че имаше сянка над нас, бяхме част от един огромен хотелски комплекс, но не като типичните бетони по нашето море, а беше супер разчупен, не много висок и така бяха стаите и апартаментите, че не можеш да усетиш останалите, освен съседите от ляво, които бяха с разположение като нашето.
И така стоим си на сянка пред апартамента, краката ми бяха в нещо като басейнче и си говоря с жена ми и казвам: „Ами виж, тук наистина е твърде хубаво. Защо не вземем да продадем апартамента в Лозенец и… (и не помня още какво, но бе с идеята да се установим тук)“, на което жена ми каза: „Е, защо да го продаваме, няма нужда. Нека си стои…“.
И в момента, в който си мислих, че май повече няма да стъпим в София, жена ми тръгна малко по-надолу към морето, когато видях как то се отдръпва на около стотина метра навътре. Изведнъж се сепнах! Сякаш се събудих от нереалния сън на безкраен просперитет и измамно спокойствие, което имаше навсякъде и извиках с всичкия си глас: „Диди, бързо, върни се, нещо става!“. Тя се поколеба за малко, защото никой друг не реагираше, всеки се забавляваше и сякаш само аз бях видял как морето се отдръпва. В крайна сметка тя ме послуша и двамата влязохме в апартамента. Тогава видяхме как морето се връща обратно с една голяма вълна. Успяхме навреме да затворим вратата и остатъкът от вълната се плисна в прозорците – буквално пред носа ни, след което морето се върна на предишното си състояние.
Аз само попитах: „Децата тук ли са?“, на което жена ми се разходи в другите стаи и спокойно каза: „Да, тук са – играят си.“ Отдъхнах си, но все още стомахът ми беше свит – точно, както ми е в момента. Сякаш вече опасност нямаше и всичко беше наред. Започнах да се колебая дали просто не си измислям заплаха от цунами, сетих се, че когато има цунами, вълната е само една, мислех си, че може би това бе просто по-силна вълна. Но след като всички бяхме вътре и се взрях отново в морето, видях как още една вълна идва, както предишната. Пак затворих вратата и сега вече наистина се притесних. Видях, че пред апартамента на пясъка имаме разни неща, джапанки на децата, кърпи и други неща, понечих да ги взема, но пак дойде вълна и не успях да прибера всичко. При следващото затишие отново излязох, взех всичко останало, затворих и вълната се плисна.
Сега вече бях щастлив, че всичко сме си взели, защото навън хората вече започнаха да пищят и да се щурат, търсейки си нещата по пясъка, понеже вече целият плаж беше във вълни.
В този момент казах на жена ми, че нещата са сериозни и е добре да си съберем по-ценния багаж като пари, техника и др. и да сме готови за всеки случай. Тя се чудеше дали има нужда, но докато дискутирахме, видях, че навън морето пак се отдръпна и пред нас по дървените колони и шезлонги имаше разни ценности като обици, часовници, ключове на коли, слънчеви очила, както и двама българи, които бяха много развълнувани и си разказваха, че сега е моментът да уцелят големият „джакпот“. Търсиха наоколо и пълниха джобовете си с ценности.
Точно в този момент морето се беше малко поуспокоило, грееше слънце и аз, след като ги чух какво говорят, се замислих дали пък и аз да не се възползвам. Излязох от апартамента, без дори да затворя вратата, и си взех 2 броя слънчеви мъжки очила кехлибарни на цвят (не знам защо, но нещо в мен се зарадва, като ги взех), след това 2-3 златни предмета и видях няколко струпани ключа на коли различни марки.
В този момент се появиха двамата българи явно притеснени да не ги изпреваря и двамата се направихме на много „морални“, че всъщност търсим ключове на коли да ги оставим на рецепция хората да си ги вземат. В този момент си дадох сметка, че това не съм аз, не е типично за мен да се възползвам, още по-малко да лъжа и да се правя на „ударен“. Запитах се: „Ти като тези ли хора си станал?“ и след като прозрях това изтрезнях, нещо неистово ме привлече да се върна обратно в апартамента и малко преди да вляза видях как морето този път много сериозно се отдръпваше. Извиках на двамата българи, че става опасно, но те не обърнаха внимание, почти не ме чуха, само махнаха с ръка и продължиха на долу, говориха си много разпалено как при това отдръпване на морето вече са станали богати (явно защото като се отдръпваше морето се появяваха още и още скъпоценности).
Видях как огромна вълна идва и още веднъж им викнах с цяло гърло, но вече беше късно, едва успях да се прибера и да затворя вратата. Този път вълната бе наистина сериозна и успя да проникне вода и вътре. Този път вече, без да казвам каквото и да е, видях как и жена ми и двете ми дъщери се бяха втурнали да събират багажите.
Аз им казах, че нямаме време за всичко и да вземем само най-ценното, като на децата казах: „Оставете всичко, вземете само по едно одеяло.“ В следващия момент навън стана тъмно и осъзнах, че водата е заляла целите витрини. Зачудих се как още сме живи и не са счупени стъклата, но нямах много време за размисъл, казах на жена ми да гушне малката дъщеря, а аз голямата и хукнахме да бягаме по коридорите на хотела.
Излязохме от задната страна и с поглед търсих някакво възвишение, хълм, но се оказа, че земята е изцяло равна и няма нищо подобно. Погледнахме се с жена ми въпросително и тогава казах: „Нагоре, ела, тази част от сградата изглежда най-масивна – нека там се качим“. Отидохме към входа, в който се бутаха и други хора, но някак си щом влязохме вътре, вече нямаше бутаница. Като че ли нещата там бяха сигурни, но аз още не бях спокоен и поведох семейството ми нагоре по етажите.
Качихме се на третия или четвъртия етаж, когато дойде голямото цунами и помете всичко под нас. Малката ми дъщеря ме попита: „Тате, какво става?“. На което аз й закрих лицето с ръка, сгушихме се четиримата и спокойно им казах: „Деца, не се тревожете. Нали знаете, че Господ е с нас. Дори да се случи нещо с нас, ще отидем при Него на небето.“
Аз обаче не бях затворил очите си и с поглед обиколих всичко наоколо – абсолютно всичко беше във вода – някаква нереална ужасна тишина, без крясъци и викове. В този момент се запитах: „Колко ли хора загинаха?“, но някак си имах мир, сякаш не бяха толкова много загиналите, колкото, че имаше тотална икономическа катастрофа. Нямаше и спомен от предишния просперитет.
Сега се сещам, че в съня имаше още един момент – по пътя към сградата имаше повалени хора, които викаха за помощ. За момент се бях спрял да им помогна, но чух вътрешен глас, който казваше: „Бягай за живота си!“ Все пак имаше един човек (не съм сигурен дали бе мъж, или жена), който бе притиснат от нещо и дъщеря ми ме попита: „Няма ли да помогнем?“ и аз не издържах, спрях, оставих детето, вдигнах тежестта и отново тръгнахме.
Това беше целият сън.
Беше едновременно и страшно, но в същото време не видях конкретни лица и хора, освен онези двамата, които не ме послушаха, и човека под тежестта. Сякаш нямаше прекалено много жертви, но имаше брутални икономически щети. Нямаше и спомен от онзи супер лъскав и охолен живот. Буквално за минути всичко се промени. Бяхме спасени, но знаех, че бяхме на косъм от смъртта… И знаех, че беше ключово важно това, че останахме заедно като семейство и не се отклоних от него, преследвайки своите си копнежи и желания като другите двама…
Тълкувание на съня
Събудих се доста разтревожен и веднага попитах: „Господи, какво беше това?” и Господ ми отговори: „Нали искаше да ти кажа бъдещите времена, ето показах ти ги.“
След това попитах: „Но, Господи, кога ще стане това, може би някъде напред във времето?“ Не чух отговор, но докато задавах въпроса се сетих, че децата ни бяха на възраст много близка до тази, на каквато са сега.
Изминаха няколко седмици оттогава и не спирам да търся тълкуванието на съня. Доста неща Бог започна да ми показва, но една е основната тема, която все по-ясно се очертава, а именно:
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ (Матей 6:24)
Първото, което се случи, бе, че въпросният брат бе отклонен от молитвата и общението със светиите, тъй като бе примамен от изключително изгодна оферта за работа в чужбина. Нямаше никакво колебание в очите му, изглеждаше така, сякаш се е сбъднала мечтата на живота му.
Второто бе моето чудене и това на съпругата ни да зарежем всичко, което сме започнали в България, отново примамени от сигурността и спокойствието в тази чужда страна. Въпреки че бяхме убедени, че Бог иска за нас да сме в родината ни, не само се замисляхме дали да се преместим, но дори бях готов да продам семейното ни жилище, т.е. да скъсам сериозно връзката си с България.
Третият ключов момент бе изкушението ми да последвам „джакпота“, който преследват другите. Живеем във времена, в които много лесно можем да бъдем разсеяни заради една или друга примамлива възможност. Много християни са готови да престъпят принципите и библейските си ценности, в мига, в който им се предостави опция за бърза печалба.
Слава на Бога, Той е милостив и дава втори шанс. Не спира да ни говори и да ни привлича като магнит към себе си и към мястото, което Той има за нас. Ако успеем да чуем гласа Му и го последваме, ще намерим избавление. В противен случай, огромна „вълна“ дебне зад привидно тихото и спокойно слънчево море.
Другият много ключов момент в съня бе фактът, че по време на цялото избавление, семейството ни беше единно. И аз, и съпругата ми действахме в синхрон, бяхме си поделили отговорностите и въпреки че в реалния живот не се имам за най-перфектния съпруг, в съня успях да поема отговорност и да заведа семейството ми на сигурно място, където Бог да ни избави.
Още много неща Господ ми говори чрез този сън, но най-важното е, че Той призовава всеки един, който се счита за Негов последовател, да се покори на следния призив:
Първите неща нека бъдат първи! Във време на криза грешните приоритети струват много скъпо. Бог много ясно ни призовава да сложим Него на първо място, след това семействата ни и на трето място служението ни към другите.
Живеем в свят, в който все повече хора жертват семействата, децата си и връзката си с Бога в името на това да са „в крак“ с новите тенденции. Само и само да не изостанат от останалите хората масово взимат кредити, сякаш няма да се налага да се връщат. Многократно хората надвишават възможностите си, взимат по-големи жилища, по-нови коли, по-скъпи почивки и т.н. само и само да открият идентичността си. Мнозина напускат дори родните си места само и единствено заради по-добри доходи и спокойствието навън. Но всички знаем, че това е измамно. Всичко това може да изчезне само за миг и тогава какво ще остане?
Наблюдаваме и другата крайност – всеки възможен лев се спестява, трупат се банкови сметки, дарения почти или изобщо не се дават. Всеки се е фокусирал върху себе си и своята сигурност, погрешно надявайки се, че парите биха компенсирали липсващата ни идентичност. Но уви, това също е измамно и може да изчезне само за миг.
Много хора са твърде фаталистично настроени и за тях подобно съновидение ще им дойде много добре. Други (като мен) по-скоро гледат по-позитивно на нещата от живота и смятат, че най-доброто предстои. Но в която и група да попадате, не забравяйте, че Господ е над всеки и над всичко. Има кръговрати в историята, които никой човек не може да възпре.
Чисто по човешки изглежда, че сякаш световните политици и банкери най-накрая намериха вълшебната „фабрика“ за просперитет. Но след този сън аз съм убеден, че рано или късно ще настъпи икономическа рецесия, по-силна от предходната. Не мисля, че ще се стигне до катаклизъм тип Втората световна война. Смятам, че врагът днес действа по различен начин. Надали ще има отявлени кръвопролития. Но ще има сриване на пазарите, който срив ще донесе масови поражения за всеки, който е строил на мека почва, на всеки който се е надявал на бога на този свят – бога на парите.
Ето защо вярвам, че Бог ме призова да ви предизвикам да подредим правилно приоритетите си:
1. Бог да е на първо място
Върнете се при Господа!
Не казвайте, че Той е важен за вас, ако дори 10 минути на ден не можете да отделите да Му благодарите и да четете от безценното слово, което е оставил за нас.
Спрете да се облягате на човешки учения и интерпретации. Нека всеки отделя време и да изследва сам писанията, да види обещанията, които крепят вярата му.
Спрете да се оправдавате с религиозната система, с този или онзи пастор!
Поемете отговорност за връзката си с Бога и намерете начин да сте сериозно свързани с други вярващи, с които заедно да се приближавате до Него.
Най-сигурният начин да познаят, че сме Негови ученици е по любовта помежду нас. Това означава повече смирение, по-малко гордост и преустановяване на междубратовите борби!
„Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим…“ (Евреи 10:25)
2. Семействата са важни
Спрете да пренебрегвате семействата си заради работа, повече пари и повече удоволствия. Каква полза от това да спечелите целия свят, ако загубите брака си, ако загубите децата си и те не следват Господа?
Тенденцията на разводите сред християните е ужасяваща. Същото е положението и с децата, които отхвърлят Господа. Всеки трябва да избере за себе си на кого ще служи – на бога на този свят или на Бога на семействата!
Крайно време е мъжете да се надигнат и да заемат местата си, да бъдат лидери, които са следвани от жените и децата си не от страх и контрол, но заради любовта, грижата и времето, които мъжете отделят към всеки член на семейството, което Бог им е поверил.
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“ (1 Коринтяни 11:3)
3. Служението към другите
Обявете война на егоизма! Престанете да мислите само за себе си. Бог ни е обещал, че Той ще се погрижи за всичко, стига да гледам първо на Неговото царство, стига да сме готови първо да послужим на Него, служейки на ДРУГИТЕ.
Има толкова много страдание около нас, толкова болка и хора, на които можем да помогнем. Бог чака Неговия народ да се надигне. Нека бъдем Неговите ръце, крака и най-вече сърце за изгубените. Нека споделяме времето, усилията и парите си с тези, които са по-зле от нас и страдат…
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33)
Заключителни мисли
В заключение искам да кажа, че нямам увереност, че всичко от съня ще стане точно през 2020-та, но знам, че рано или късно ще дойде следващата икономическа рецесия, която ще удари не просто джобовете на хората, но най-вече техните семейства и сърца.
Всеки може да претърси себе си и да открие какво Господ му говори и накъде точно го води. Ако не обърнем пътя си, можем да очакваме трудности и още по-големи изпитания…
Ако обаче се смирим и се покаем, Господ ще ни даде успехи, власт и влияние, чрез които да се достигнат мнозина за Христос! Това ще донесе мир, утеха и огромна радост на нас и на всички около нас!
„Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на него. Но с потопно наводнение ще направи пълно разорение на мястото на Ниневия, и ще прогони враговете Си в тъмнината.“ (Наум 1:7-8)
Моля се за Божията милост върху всички нас, понеже с Господа шега не бива…
„И с гняв и с ярост ще извърша отмъщение над народите, които не Ме послушаха.“ (Михей 5:15)
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.