Що е „хиперблагодат“ и има ли тя почва у нас?

Думата „хипер“ е с гръцки произход и има значение, подобно на „отвъд“, „извън“, „свръх“. Комбинирана с друга дума, тя прави значението на определяемата дума да излиза извън рамките на общоприетата й дефиниция. Тази характеристика е в сила и за понятието „хиперблагодат“, което излиза извън рамките на библейското значение на думата.

Чух един възрастен служител да казва, че тази доктрина не е ново явление. На всеки 30–40 години това учение (известно още като „евтина благодат“) подновява опитите си за влияние върху Христовото тяло. Целта на тази кратка статия не е да критикувам определени служители, а да обърна внимание на опасни доктринални грешки, някои преминали вече в зоната на ересите.

Започвам с най-фрапиращия случай. Преди няколко години един от най-популярните проповедници на „хиперблагодатта“, направи следното изказване по християнската телевизия TBN: „Ние (християните) сме родени от Бог Отец и Майка Благодат!“ Присъстващите на шоуто изпаднаха в екстаз, без да осъзнават, че аплодират ерес, древна почти колкото самото човечество и изразяваща се в обожествяването на женски образи като Ищap, Дева Мария и други…

Някой може да възрази, че словосъчетанието „Майка Благодат“ е използвано като алегория. Ако приемем, че това е така (и напълно откажем да се съобразяваме с контекста), тогава трябва да приемем, че и словосъчетанието „Бог Отец“ е алегория. Следвайки тази пътека, ще стигнем до пълно объркване.

Друга форма на обожествяване, характерна за тази доктрина, е обожествяването на самата благодат. Колкото и скъпоценна да е благодатта (както всяко нещо, което произлиза от Бог), тя е само един от Неговите атрибути (други са милост, дълготърпение, вярност и т.н.). Затова и популярният сред радетелите на това движение израз ИСУС Е БЛАГОДАТ, колкото и духовно да звучи, е неверен. Ако имаш нос, това не означава, че си нос. Ако имаш рамо, това не значи, че си рамо. Те са част от теб, но твоята личност съдържа много повече.

Несъстоятелността на гореспоменатия израз се потвърждава и от липсата на библейски стих, който да казва точно това. За жалост някои от лидерите в това движение навлизат в ново измерение на заблуда, като дори твърдят, че ИСУС Е ВЯРА!

Част от объркването в лагера на „хиперблагодатта“ идва от факта, че лидерите на движението използват неточни или непълни дефиниции. Универсално приетото определение, че благодатта е „незаслужено благоволение“ е непълно. Всеки сериозен изследовател на новозаветния текст разбира, че благодатта е много повече от благоволение – тя включва и Божията сила/способност, работеща във/чрез/за вярващите. Едно от местата, в които апостол Павел прави това пределно ясно, е 2 Коринтяни 12:9, където той отъждествява Божията благодат с Неговата сила.

Без да се отклонявам, само ще отбележа, че в Новия Завет откриваме три основни вида благодат: за спасение, за укрепване и за служение. Важно е също да се подчертае, че има разлика между благодат и милост (Евреи 4:16).

Една от любимите тиради на проповедниците на „хиперблагодатта“ е: „Християните не трябва никога да изповядат греховете си. Това е обида за Бог. Всичките им грехове са простени автоматично. Дори и бъдещите.“ Това твърдение е порочно на толкова много нива, че изисква цяла книга, за да се разгледа всеки проблем. Съвсем накратко:

Христос умря както за Адамовия грях (нашата наследена грешна природа), така и за греховете, които извършваме ежедневно. Когато приемем жертвата на Христос, нашият дух се новоражда, но поради факта, че изкуплението на нашето тяло още не се случило, грехът в него е в постоянна опозиция на Христовата природа в нас. С други думи, потенциалът да грешим още е тук. Когато се поддадем на греха, имаме възможност да се обърнем към Отец в покаяние, да изповядаме греха си пред Него (1 Йоан 1:9) и да получим очистване.

Що се отнася до бъдещите грехове – има огромна разлика между платен и простен грях. Същото това послание (1 Йоан) казва, че Исус е „омилостивение не само за нашите грехове, но и за тези на целия свят“. Означава ли това, че греховете на целия свят са простени? Не, но за тях е платено и чрез покаяние и вяра грешникът може да получи прощение и да влезе в семейството на Бог. Противното е порочна логика, неприложима както за грешника, така и за праведника.

Друго неточно твърдение е, че „в Диспенсацията на благодатта Бог не съди повече нито хора, нито нации“. Дори бегъл прочит на Деяния на апостолите опровергава тази теза. Виждаме Божия съд върху Анания и Сапфира (Деяния 5) само няколко стиха след като се казва, че „голяма БЛАГОДАТ почиваше върху апостолите“ (Деяния 4:33), Ирод (Деяния 12:23) и Вариисус (Деяния 13:6-11); Савел (Деяния 9 и 22) и Симон Магьосникът (Деяния 8:9-24) съумяха да го избегнат чрез покаяние.

Форматът на настоящата статия не ми позволява да се спра на още от доктриналните грешки на „хиперблагодатта“. Целта ми не е да атакувам персонално определени служители, а да предпазя Тялото Христово от заблуди, които, оставени неадресирани, биха нанесли голямо поражение.

Аз не ти казвам да престанеш да слушаш тези проповедници, но поне приложи мъдростта на старата крава: изяж сеното и изплюй клечките!