Веднъж спасен, завинаги спасен?

Тезата, че дарът на спасение, който получаваме чрез покаяние и вяра в жертвата на Исус Христос, не може да бъде изгубен, е теологическа аксиома за различни църковни деноминации и течения.

Множества калвинисти, баптисти, последователи на доктрината за „хиперблагодатта“ и други са направили идеята „веднъж спасен, завинаги спасен“ едно от знамената на техните армии. Но само защото дадено разбиране е популярно, прави ли го правилно? Фактът, че сигурността ти е гарантирана, докато си на кораба, изключва ли възможността да използваш свободната си воля и да решиш да скочиш в бурните води на океана?

Гореспоменатите християнски групи имат клишета за отстъпили от вярата, най-популярното от които е „Те (отстъпилите) никога не са били част от нас“. Не е ли това все едно да кажеш, „Скочилите в океана никога не са били пасажери на кораба“?

Истината е, че „безусловната вечна сигурност“ е човешко изобретение и не може да бъде библейски защитена. Да, когато откликнем на призива за спасение, ние се позиционираме в ръката на Великия Пастир, откъдето никой не може да ни отнеме (Йоан 10:28-30, Римляни 8:35-39).

 Факт е също, че, упражнявайки свободната си воля, ние по всяко време можем да изберем да излезем от ръката Му.

Истината е, че Библията говори за „условна вечна сигурност“, т.е. клонките са „спасени“ само докато „пребъдват в Лозата“. Истината е, че, ако не си внимателен, ти може да изгубиш спасението си!

Въпросът е на живот и смърт, така че те съветвам да свалиш „религиозните очила“ и да погледнеш отново някои от библейските стихове, покриващи темата:

„Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“ (Йоан 15:6)

„Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.“ (Матей 10:33)

„Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“ (Матей 6:15)

„Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.“ (Матей 18:35)

„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.“ (1 Коринтяни 6:9-10)

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,  зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“ (Галатяни 5:19-21)

„Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.“ (2 Петър 1:10)

„И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,  като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.

Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел. И така, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.“ (2 Петрово 3:11-17)

„Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“ (Евреи 6:4-6)

„Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“ (Евреи 10:26-29)

„И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.“ (Евреи 12:15-16)

„Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.“ (2 Пет. 2:21-22)

„Братя мои, ако някой от вас бъде отклонен от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.“ (Яков 5:19-20)