Внимавай при приземяването

Авиационната статистика показва, че най-опасната част от един полет е приземяването. Грешки в тази фаза са причина за повече трагедии, отколкото нередности при излитане на самолета или технически неизправности по време на полет. Същата тенденция може да бъде открита и в различни области на живота, включително и в областта на религията.

През последните две години движението „Me Too“, осветляващо случаи на сексуални злоупотреби в редица обществени сегменти, и в частност в Холивуд, доби значителна популярност. Наред с отявлените плейбои сред обвинените имаше и хора, които за десетилетия бяха изграждали имидж на морал и почтеност (някои от тях бяха почти на преклонна възраст). За броени дни този имидж бе разрушен като някои от обвиняемите дори бяха осъдени за престъпления, които бяха извършили.

Движението обхвана и църковния свят. Служители, за години считани като олицетворение на морал и зрялост, трябваше да бъдат отстранени поради двойнствен живот. Много от тях бяха влезли в служение с чисти мотиви и за десетилетия ревностно работеха за Царството. За съжаление, към края на земното си служение някои от тях или не видяха, или пренебрегнаха опасностите на пътя, направиха компромиси, нараниха множества от хора и дадоха възможност на противника да хули името на Бог.

Това явление не е нещо ново. Библията ни дава редица примери на хора, които са стартирали с шеметна скорост в нещата на Бог, но чиито финал не е бил толкова славен. Бърз поглед върху живота на съдиите и царете на Израел и Юда, записани в Стария Завет, би потвърдил това.

В Новия Завет откриваме, че дори един от дванадесетте апостоли на Агнето и няколко от приближените на апостол Павел не успяха да достигнат до финалната права.

В модерната църковна история също има редица примери за това. Някои от най-мощните изцерителни евангелизатори, които светът някога е виждал – като Джон Алекзандър Дауи, Уилиям Бренъм, Джак Коу и други, са задършили  земния си път в пепелта на безславието.

Какво можем да направим ние днес, за да избегнем капаните, в които предците ни са попаднали? По мое мнение, има няколко важни стъпки, които да следваме:

1. Трябва да осъзнаем, че християнският живот не е спринт, а маратон, и да плануваме в съответствие с това.
2. Трябва да разберем, че в човешкото си естество и сила никой не е застрахован от провал и затова е необходимо да стоим бдителни. Дори големият апостол Павел осъзнаваше тази нужда:

„но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27)

3. Трябва да започнем да сеем цялата милост, на която сме способни, защото ще се нуждаем от изобилна жетва в тази област.

„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.“ (Матей 5:7)

4. И не на последно място, нека се доверим на Бог за успешен финал!

„А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог, наш Спасител чрез Исус Христос, нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт преди всички векове и сега, и до всички векове.“ (Юда 24-25)