Закон и благодат

Едва ли има друга библейска тема, която е предизвиквала, предизвиква, и най-вероятно ще предизвиква и в бъдеще разпалени дискусии, ожесточени спорове и мащабни теологически конфликти в Христовата Църква. Понякога битките дори излизат от рамките на богословието и прерастват в политически и военни конфликти (например, Реформацията е съпътствана от не едно такова явление). За щастие, нещата по отношение на връзката между закон и благодат не са толкова сложни. За нещастие, именно тази простота понякога се явява като „камък за препъване“ най-вече за тези, които се опитват да достигнат спасение „чрез добри дела“.

С тази кратка статия искам да дам своята лепта за изясняването на темата.

Законът

Едно от първите неща, които студентите по право учат (и аз бях такъв преди повече от четвърт век), е за обхвата на правните норми (терминологията може да се е променила, но съществото на предмета не). Най-просто казано, която и да е правна норма е обвързваща само за определена група от хора, често на определена територия, понякога и за определен период. Примери: Конституцията на България не е обвързваща за румънските граждани в тяхната страна. Също така наредбите на Софийските общини не са задължителни в Пловдив.

Тези примери изглеждат елементарни, но принципът зад тях (за ограниченото действие на правните норми) е липсващият елемент на повечето от изложенията по настоящата тема. От изключителна важност е да разграничим различните закони, за които Библията говори, и така да предотвратим объркване при прилагането им.

Кои са тези закони? Библията говори директно или ни дава индикации за съществуването на няколко от тях.

Първо, ясно е, че Небесното Царство не е анархия, а е управлявано от строга система от правила, установена от вечността, още от преди създаването на света, в който живеем. В посланието си Яков говори за „царския закон на свободата“ (Яков 1:25, 2:12), който можем да определим като „конституцията на Царството“ (ще се върнем към него по-късно).

Също така, Псалм 119:160 казва, че Божиите закони са вечни. Въпреки, че „моралната“ част на Мойсеевия закон отразява моралния код на вечността, псалмистът не говори тук за Завета от Синай. Как знаем това? Много просто, авторът на Посланието до евреите ни казва, че разпоредбите на Мойсеевия закон (Заветът от Синай) са само сянка на вечните Божии неща.

„Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците,които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.“ (Евреи 10:1)

Също така, виждаме правни разпоредби и морален кодекс (без съмнение, отразяващи гореспоменатите духовни реалности) много преди Мойсеевият закон да бъде даден на Израел. Нека хвърлим бърз поглед към някои от тях.

В Едемската градина правната разпоредба (регулираща грижата за флората и фауната) предвиждаше смъртно наказание за човека, който би ял от дървото за познаване на добро и зло. (Битие 2:16-17).

Дори по-рано, хронологически погледнато, Луцифер беше се разбунтувал срещу закона на Бог.

„Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие.“ (Езекил 28:15)

Библията говори на различни места за присъдата върху група ангели, нарушили Божията заповед към творението да се размножава според вида си, заради сексуалните им взаимоотношения с жени.

Също така Бог казва, че е избрал Авраам, за да предава на поколенията след него заповедите Му.

„Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.“ (Битие 18:19)

В Послание до римляните апостол Павел говори, че съвестта на езичниците (неевреите) също рефлектира съдържанието на Божия закон.

„понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават“ (Римляни 2:14-15)

От тези примери виждаме, че вечният морален закон на Бога ПРЕДХОЖДА и ПРЕВЪЗХОЖДА Закона, който беше даден на Израел на планината Синай. Въпреки че Мойсеевият закон беше отражение на вечния закон на Бог, обхватът му беше ограничен само до духовно мъртвите хора от древния Израел. Ти и аз като неевреи НИКОГА НЕ СМЕ БИЛИ ДОРИ ЗА СЕКУНДА ПОД ЗАКОНА НА МОИСЕЙ!

От друга страна обаче е очевидно, че т.нар. МОРАЛЕН КОДЕКС на Мойсеевия закон (най-вече в частта си с 10-те основни заповеди) съвпада с това, което дефинирахме като вечния морален Божи закон. В този смисъл понякога те могат да бъдат използвани като взаимозаменяеми понятия, което най-вече апостол Павел прави в някои от посланията си.

Втората главна част от Мойсеевия закон – т.нар. ПРАВЕН КОДЕКС, съдържа принципи, залегнали в законодателството на всички цивилизовани държави. Буквалното им приложения обаче беше задължително САМО за древния Израел (дори и там за някои ситуации тези предписания можеха да бъдат заместени с проява на милост – „Милостта тържествува над съда“).

Третата главна част на Мойсеевия закон – т.нар. СВЕЩЕНИЧЕСКА ЧАСТ, е пророчески преобраз на свещеническата мисия на идващия Месия. Намирайки се от другата страна на Голгота, ние можем да изследваме тази част, за да добием по-пълно разбиране за Христовата жертва, но по никакъв начин не сме задължени физически да изпълняваме предписанията ѝ.

Четвъртата главна част на Мойсеевия закон – ДИЕТАТА, имаше за цел не просто да създаде здравословни навици на хранене сред евреите, но и да съдейства за създаването на национална идентичност, която да ги предпази от асимилация по време на последващото им разпръскване сред народите. Като неевреи и християни ние не сме под каквото и да било задължение да се придържаме към тези норми на хранене.

Нека накратко да адресирам един въпрос, причиняващ объркване сред много хора: трябва ли християните да спазват съботата? За да отговорим на този въпрос, нека погледнем на няколко части от Писанието:

„Кажи също така на израилтяните: Съботите Ми строго да пазите, защото това е знак между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. И така, да пазите съботата, защото ви е свята: който я оскверни, да бъде умъртвен; защото всеки, който работи в нея, този човек да бъде изтребен измежду народа си. Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята на Господа; всеки, който работи в съботния ден, да умре. И така, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мен и израилтяните завинаги; защото за шест дни Господ направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.“ (Изход 31:13-17)

„Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.“ (Езекил 20:12)

От тези два текста става ясно, че съботата беше знак САМО на завета между Бог и Израел. Съботна почивка също беше пророчески символ на почивката от делата ни (СПАСЕНИЕТО В ХРИСТОС), в което вярващите евреи и неевреи щяха да влязат и да бъдат обединени в едно Тяло.

Първият църковен събор в Ерусалим не наложи на повярвалите езичници нито да пазят съботата, нито да се обрязват (Деяния 15:1-29). Това не означава обаче, че денят за поклонение е преместен в неделя; под Новия Завет това е въпрос на личен избор (Колосяни 2:16-17).

Главно от посланията до римляните и галатяните може да направим няколко основни заключения относно закона на Моисей:

1. Никой не е оправдан пред Бог чрез спазването на закона, а само чрез вяра в Него.
2. Чрез закона става само познаване на греха.
3. Главната му цел е да ни доведе до разбирането за нуждата ни от Христос.

Благодат

Нека сега погледнем взаимовръзката между закон и благодат.

„Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:16-17)

Какво е благодатта? Базирайки се на 2 Петрово 1:2-4, можем да я дефинираме като „Божията сила, освободена към вярващите, чрез която ни е дадено всичко необходимо за живота и благочестието, и чрез която ставаме съпричастни в Божествената природа“.

Тази съпричастност и способност да познаваме Бог и да живеем в единство с Него е пророческото ядро както на Новия Завет, така и на Стария Завет.

„Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ:
Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават –
от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.“ (Еремия 31:33-34)

Библията говори за нов по-висш закон, в който, под който и чрез който позналите Бога оперират.

„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“ (Римляни 8:2)

Законът на Моисей води до познаването на греха с придружаващата го смърт, законът на животворящия Дух води до познаването на Бог с придружаващия го живот. Човекът отново е поставен пред първоначалния избор – да яде от плода на дървото на живота или от този на дървото на познанието на добро и зло.

Законът на животворящия Дух…
Яков също го нарича „съвършеният закон на свободата“ и „царският закон“ (Яков 1:25, 2:8). Павел се изразява по подобен начин:

„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“ (2 Коринтяни 3:17)

Бог чрез устата на апостола ясно заявява, че ние не просто сме опростени от греховете си, но чрез Духа на благодатта сме способни да изпълним „праведните изисквания на Закона“ в нашия живот.

„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.“ (Римляни 8:3-10)

Ходейки в Духа, ние изпълняваме закона на Христос, който е любов (Галатяни 6:2, Яков 2:8), и всеки друг закон е безсилен срещу нас (Галатяни 5:22-23)!