Защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?

Защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?
от

Скъпи братя и сестри,

Бих искала да споделя нещо от книгата на Неемия, което, надявам се, ще бъде за насърчение и благословение на всички ни.

Тази година м. януари е време на интензивна молитва и пост за много църкви в България и не само. Надявам се и се моля цялата година да е такава – време на смиряване на душата и приближаване към Бога, на израстване в духовна дисциплина, на съграждане и победи…

В глава 3 на книгата Неемия са изброени участниците във възстановяването на крепостната стена на Йерусалим. Списъците с имена не са любимите ни пасажи за четене, но те не са случайно в Словото и Бог може да ни говори и чрез тях.

Когато четем глава 3, виждаме различните групи от хора, които работеха за възстановяването на стените. Едни бяха събрани според служението си – първосвещеникът и братята му свещениците (ст. 1), левитите (ст. 17). Други – по местоживеене (йерихонските мъже, ст. 2). Някои работеха със семействата си – с родните си братя (ст. 3) и дори с дъщерите си (ст. 12), а за текойците се казва, че те участваха, но големците им останаха бездейни и „не се впрегнаха в делото на своя Господ“ (ст. 5). Други градяха в групи според професиите си – златари, аптекари, търговци (ст. 8, ст. 32). А за Варух, Заваевия син се казва, че той „поправяше ревностно“ (ст. 20).

Картината на беззащитния град с разрушени стени и изгорени порти е съкрушаваща. Но Неемия на се предаде и не се отказа. Божият народ не се предаде и не се отказа. Въпреки окаяното си положение, въпреки съпротивата и заплахите на враговете, те градяха и затваряха проломите. И градяха така, че съграденото от тях да се свърже с оцелялото от стената, както и със съграденото от братята им. Само така можеше да има здрава стена, която да пази града и да не допуска враг отвътре портите му.

Ако те не бяха единни, ако всеки се беше отделил в собственото си дело/местенце/служение, работата им щеше да бъде точно такава, каквато я изговаряха противниците и присмивателите: „ако лисица се покачи, ще събори каменната им стена“. Делото им нямаше да устои.

Врагът не успя да ги обезкуражи. Заплахите и подигравките на противниците не отслабиха ръцете им, а ги накараха да се укрепят и да работят още по-усърдно, да бъдат още по-мобилизирани.

Харесва ми отговорът на Неемия, когато аронецът Санавалат, слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам се опитаха да го подмамят да излезе от града, да остави делото си, за да се срещне с тях (Неемия 6:1–3):

„Голяма работа върша и не мога да сляза. Защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?“

Стените на Йерусалим бяха възстановени за 52 дена.

Сподели в