Защо Кайрос?
by Бойка
Този въпрос е свързан с една от молитвените инициативи в църквата ни, а именно молитвата за достигане на недостигнатите с евангелието, за жътвата на последното време и за работниците на жътвата навсякъде по света.
Кайрос молитвата се роди като естествено и закономерно продължение на курса със същото наименование, който се проведе в църквата ни през есента на 2019 г.
Но Кайрос не е просто курс, предлагащ обучение в определена сфера на служение. Кайрос е преживяване, което променя отношението на сърцето ти и начина, по който гледаш на света, и поставя във фокуса на молитвения ти живот нуждата от спасение на всеки човек по лицето на земята.
Кайрос те предизвиква и мотивира да избереш да бъдеш част от изпълнението на завета на Бог с Авраам, чиито потомци чрез вярата си в Исус сме и ние.
Бог сключи завет с Авраам, че ще го благослови и че в него ще се благославят всички земни племена (Битие 12:3). В Новия завет потвърждението и продължението на този завет е Великото поръчение да отидем по целия свят и да правим ученици сред всички народи. И обещанието на Господ Исус е, че Той е с нас „до свършека на века“ (Матей 28:18-20). Изпълнявайки това Велико поръчение, ние, Църквата, изпълняваме втората част на Божия завет с Авраам – за благословение на всички земни племена.
Молитвата ни за достигане на недостигнатите навсякъде по света, за работниците на жътвата – мисионерите и евангелизаторите, е част от изпълнението на Великото поръчение. Кайрос е покана да повдигнем очите си и да видим нивите, които са готови, узрели, „побелели“ за жътва.
Но защо точно „Кайрос“? Откъде идва думата и какво е нейното значение?
В гръцкия език, на който е написан Новият завет, има три различни думи, които на български превеждаме като „време“ – хронос (χρόνος), кайрос (καιρός) и еон (αἰών, αιώνιον).
Хронос в гръцката митология е бог на Космоса и олицетворение на времето като линейна последователност. Думата описва естествения ход на нещата – минало, настояще и бъдеще. Днес ние използваме думи като хроника, хронология, хронометър, в които се съдържа именно тази идея за течащото време на историята и на живота ни.
Кайрос, от друга страна, е „щастливият миг“, който настъпва неочаквано и от който е важно да успеем да се възползваме. В пантеона на гръцките богове Кайрос е представян като джудже с гола глава и дълъг кичур коса на челото. Трябва да си бърз и прозорлив, защото имаш само миг, за да успееш да го хванеш за косата. Пропуснеш ли, ръката ти се плъзга по голия череп и възможността отлита.
Франческо Салвиати (1510–1563) – „Подходящото време“ (Il Tempo Opportuno), миниатюра (детайл)
Еон е дума, която се използва за назоваване на дълъг период от време – от порядъка на векове.
В новозаветните текстове всяка от тези думи има своето специфично значение. Християнството им придава нов смисъл, изпълвайки ги с откровението за Исус и вечния живот, който повярвалите имат чрез Неговата изкупителна жертва на кръста.
В езика на християнството еон е думата за вечност.
Думата кайрос се среща 81 пъти в Новия завет[1]. Намираме я в стихове като:
„Вие знаете да разтълкувате изгледа на небето, а знаменията на времената (καιρῶν) не можете!“ (Мат. 16:3б).
„А Исус им каза: Моето време (καιρὸς) още не е дошло, а вашето време (καιρὸς) винаги е готово“ (Йоан 7:6)[2].
„Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време (καιρὸν) Христос умря за нечестивите“ (Рим. 5:6).
В диспенсацията на благодатта, в която и ние живеем, Кайрос изразява идеята за благоприятното време за спасение на всеки човек.
„Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Богословът Венцислав Каравълчев пише следното в статията си „Хроносът срещу Кайросът“, публикувана в електронното издание „Двери на православието“[3]:
„В богословието, както можем да заключим от употребата му [на καιρός] в Новия завет, това е времето на Изкуплението, затворено между Боговъплъщението и Второто Пришествие на Христа, чието съдържание се изпълва от спасението и влизането на човека във вечността. Кайросът е точката, в която Бог среща човечеството в хроноса. Това е мястото, където вечното низхожда към временното и временното се докосва до вечното. Но за да влезе кайросът в живота на всеки един, е необходимо човек свободно да откликне на викащия към него Христос, само тогава от сивото ежедневие на хроноса могат да израстат чудните цветове на кайроса.“
„Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“ (1 Коринтяни 15:58)
Бележки:
[1]https://www.biblestudytools.com/lexicons/greek/nas/kairos.html?fbclid=iwar1plkhhe6nrm9i_kst0otlg_kyxan8f3jpi8dgddbuvf162mntnc3ltvia
[2]https://biblehub.com/john/7-6.htm
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.