Като децата (2)
by Мартин
„Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него”. (Марк 10 :15)
Първата ми статия „Като децата” беше за това, че децата са в голяма степен пример как един християнин би трябвало да ходи с Бог. Те са идеален пример за доверието на детето към бащата.
Наскоро, докато вървях по улицата, Бог ми обърна внимание на дете пред мен, което вървеше с баща си, хванало го за ръка. Накара ме да си припомня как аз съм се чувствал, когато бях дете и ходех с баща си, особено когато не знаех къде отиваме и не познавах пътя. Никога не ме е било страх! Винаги съм имал пълно доверие, че баща ми няма да ме заведе на лошо място, че няма да ме излъже или да ме подведе. Тази увереност, смирение и покорство…тази сигурност!
Може да се случи по пътя, по който ходим с Нашия Баща, да има препятствия, да трябва да се изкачват много стъпала, да се поизморим, да минем през локва или кална пътечка, да се поизцапаме малко, може времето да е студено или пък горещо, да срещнем неприятни хора…в такива случаи винаги детето разчита на Баща си.
Той да отговори на неприятните хора:
„А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас”. (Матей 10:19-20),
Той да предвиди какво облекло ще е най-подходящо и да ни каже как да се облечем:
„И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово” (Ефесяни 6:14-17)
Той да ни умие от калта:
„А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?” (Йоан 13:12)
Той да ни преведе през препятствията и трудностите по пътя:
„Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти;” (Псалми 37:5);
„Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре; никога няма да допусне да се поклати праведният.” (Псалми 55:22)
Спомнете си, когато сте били малки и баща ви е идвал и ви е казвал: „Айде, трябва да отидем до едно място!”. Какво е било вашето отношение и поведение в такива моменти?
С нетърпение и трепет ли сте тръгвали с него, чудейки се къде трябва да отидете, или сте се тросвали, сядали сте на земята, ревейки и казвайки: „Не искам!”, или категорично сте заявявали: „Няма да тръгна, докато не ми кажеш всички подробности къде отиваме, защо отиваме, откъде ще минем, какво може да ни се случи по пътя, каква е това място, трябва ли да тръгна наистина?!“
Доверието на малкото дете към бащата е безрезервно. То наистина вярва, че неговият татко знае всичко и може да му даде отговори на всичко, за всичко се допитва до него, вярва, че неговият татко е най-силен и може да се справи с всяка трудност, вярва, че неговият татко е решението на всяка ситуация, с която то не може да се справи!
На пръв прочит думите на Исус в началния стих: „Истина ви казвам, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него”, звучат едва ли не като заплаха. Тоест – ако не си кротък и послушен като детенце, ако направиш беля, няма да влезеш в Божието царство (тук спекулирам). Повечето хора, без да се задълбочат, на пръв прочит биха разбрали така посланието.
Но ние сме и наясно, че грешим – било то и неволно, но грешим! Със сигурно правим грешки всеки ден, които не осъзнаваме, а дори си мислим за някои, че не са грешки… но това е друга тема. Така че какво има предвид Исус с това изказване, предвид че Той е пределно наясно, че грешим и няма безгрешен между нас?
„Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен[1], нека пръв хвърли камък по нея.” (Йоан 8:7)
Зад тези думи стои много по-голяма дълбочина и смисъл, а именно:
Няма как да влезем в Божието царство, ако няма Кой да ни покаже пътя! Няма как да влезем в Божието царство, ако не позволим да бъдем заведени там! Няма как да влезем в Божието царство, ако не подадем доброволно ръка на нашия Баща и не тръгнем покорно по пътя, изпълнени с любов и доверие, че Той е силен и верен да ни заведе дотам!
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.