Кой е този, който задържа „тайната на беззаконието“ да не бъде все още открита?

Предполагам, че мнозина от вас вече са се досетили, че визираният библейски текст е Второто послание на апостол Павел до Солунците, 2 глава, 7 стих. Без да бъда догматичен, ще се опитам в няколко изречения да дам отговор на въпроса, който през годините е предизвикал толкова противоречиви становища.

Първо, нека да отговорим на свързания с него въпрос – „Коя е тайната на беззаконието?“. Съпоставяйки текста от горепосочената глава с финалните стихове от 11 глава на  Книгата на пророк Даниил  (мога да посоча и други библейски текстове, но за момента не искам да усложнявам темата), можем уверено да кажем, че тази тайна е развитието на греха в човека/човечеството, което ще кулминира в изявяването на „човека на греха“ (Антихрист).

През годините съм срещал редица лесно оборими спекулации за това кой е този, който понастоящем задържа пълното проявление на тази тайна и чието отмахване ще доведе до кулминацията на беззаконието.

Двете най-популярни тълкувания (предимно сред последователите на т.нар. „диспенсационна есхатология“) са, че „този“ е или Святият Дух, или Църквата.

И двете теории са еднакво абсурдни и противоречат както на различни конкретни части от Писанието, така и на цялостното му откровение.

Помислете само за момент, ако Святият Дух бъде „отнет“ от земята, животът на нея ще престане! Дори и ако теоретически е възможно той някак си да бъде запазен, никой повече няма да може да бъде спасен, защото само чрез Святия Дух може да дойде убеждението за грях, праведност и съдба (Йоан 16:8) и само чрез Него можем да наречем Исус наш Господ (1 Коринтяни 12:3), а виждаме, че и по време на последващата Голяма скръб неизброими множества от хора ще бъдат спасени (Откровение 7:9-17).

Поради неразривната връзка, която Святият Дух има със Своята Църква, това елиминира и нейната „кандидатура“ автоматически (а текстът не я допуска и граматически).

Претеристите пък от своя страна имат още по-абсурдни сценарии за развитието на събитията в последното време (виж статията ми за претеризма).

Ако се върнем към съпоставката между 2 Солунци 2:7 и книгата на пророк Даниил, когато преминем от последните стихове на 11-та глава към първите на 12-та, ще открием мистериозната личност, предмет на настоящата статия.

Да, това е Божият архангел Михаил (архангел Михаил не е Исус, както някои култове твърдят), който е защитникът на Израел, чието отмахване/повдигане и двата текста описват.

Това събитие ще отвори пътя за изявяването на Антихрист, посрещането му от Израел като техен месия и последващия бунт срещу него, атаката на международната коалиция срещу еврейската държава и завръщането на Господ Исус Христос на Елеонския хълм (описанието на част от тези събития може да се намери в Захария 14).

Както казах в началото, не желая да съм догматичен относно гледната точка, изразена в тази статия. От друга страна обаче бих искал да те окуража, когато изследваш събитията на последното време, да не пренебрегваш и тази перспектива.