Коя е „правата вяра“? (5) – Кой е нашият източник на истина?

Коя е „правата вяра“? (5) - Кой е нашият източник на истина?
от

В предната част разгледахме третата заблуда относно правата вяра. В тази част ще размишляваме върху това кой трябва да бъде нашият основен источник на истина.

Моето лично убеждение е, че от петте лозунга на Реформацията, този, който дяволът най-много мрази, е лозунгът „Sola scriptura” – „Само писанието“. Вярвам, че от всички основни постулати на християнската вяра, този, който бива най-сериозно атакуван, е абсолютният авторитет на Писанията. Вярвам това, защото единственото общо между разнородните лъжеучения и доктринални изкривявания, които изброихме (както и между многото други, които не споменахме!), е това, че те извличат своя авторитет от нещо извън Писанията. Да, повечето имат стихове, с които подкрепят вярването си, но е явно, че основата на тяхната постройка е именно вярването им, а стиховете са само строителният материал, който те използват, за да надградят над вече приетата за неоспорима истина основа. Дяволът с голям успех е наложил това възприятие към Писанията в т.нар. „култове, основани на Библията“ като Свидетелите на Йехова и Мормоните и той влага изключителни усилия Библията да бъде третирана по подобен начин и в християнските църкви. Затова преди да кажем: „Библията е нашият източник на истина“, жизненоважно е да разберем какво всъщност означава това.

Първият постулат, който трябва да възприемем относно Писанията, е, че „Библията тълкува Библията“. Тълкуване на ключови термини не чрез Писанията са в основата на много от лъжеученията днес. Например, вярата в „хиперблагодатта“ в основата на лъжеучението „Веднъж спасен, завинаги спасен“ не би съществувала, ако се възприеме дефиницията за благодат, която извличаме от Тит 2:11-12, а именно, че благодатта е свръхестествената сила в нас, която ни спасява от властта на греха и ни прави способни да живеем благочестиво.

Вторият постулат, който трябва да възприемем относно авторитета на Библията, е че тя цялата е Боговдъхновена, и трябва да се чете като едно цяло, неразделно откровение за Бога и Неговия план за спасение на човечеството. Новият Завет е призмата, през която трябва да разбираме Стария Завет, защото Исус е този, който най-точно разкрива Небесния Баща (Йоан 1:18). Той е съдът, когото Бог избира, за да ни говори в последните дни (Евреи 1:2), и Той кръщава апостолите в Святия Дух, Който ги вдъхновява да напишат останалата част от Писанията. Съответно, за да бъде дадено учение прието за основополагащо за вярата ни, то трябва да е било пророкувано в Стария Завет, проповядвано от Исус в евангелията и обяснено от апостолите в посланията.

Ако следваме тези прости правила за тълкуване на Библията, тогава действително ще можем да кажем, че тя е върховен авторитет за нас, и ще бъдем предпазени от влиянието на много заблудителни духове. А сега, следвайки тези принципи за тълкуване на Библията, нека обърнем вниманието си към настоящия въпрос.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в