Обичаш ли Бога? (11) – Живот, посветен на Христовото учение – нашата любов към вярващите

Обичаш ли Бога? (11) – Живот, посветен на Христовото учение – нашата любов към вярващите
от

В предната статия разгледахме Христовото учение като проявление на Неговата любов към църквата. В тази статия ще покажем, че нашето посвещение към Христовото учение е пътят на истинската любов към другите вярващи.

Исус е роден безгрешен, съответно духът Му е бил жив и свят, какъвто става нашият дух след новорождението. Душата Му минава напълно и съвършено през процеса на освещение, чрез Неговото покорство към учението на Бащата и така прави възможно освещението на нашите души, чрез нашето покорство на Неговото учение. Тялото на Христос умира, след като е убит на кръста поради нашите грехове, но не остава в гроба, а възкръсва, защото смъртта не може да Го задържи поради липсата на грях в Него, и това прави възкресението на нашите тела след физическата смърт възможно.

Апостол Йоан синтезира живота ни след новорождението така:

„И това е Неговата заповед – да вярваме в името на Неговия Син Исус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал.“ (1 Йоаново 3:23)

Малко по-късно в посланието той обяснява как се изразява любовта към другите вярващи:

 „По това познаваме, че обичаме Божиите чеда, когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди;…“ (1 Йоаново 5:2-3)

Това е! Връзката между двете заповеди – да обичаш Бога и да обичаш хората – е в нашето посвещение на Христовото учение! Това е валидно както за любовта към вярващите, така и за любовта към онези, които все още не познават Господа. Как се случва това? Как нашето покорство към Христовото учение е всъщност любов към другите хора? Нека първо размишляваме относно любовта ни към вярващите.

Господ Исус умива краката на Своите ученици и им обяснява действието Си, като казва, че въпреки, че е Учител и Господ, Той не заема позиция на господаруване сред тях, а заема позиция на слугуване, защото малко преди този момент е имало „препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям“ (Лука 22:24). В този контекст Исус им казва:

„…по-големият между вас нека ви бъде служител. А който възвисява себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.“ (Мат. 23:11-12)

Какво прави Исус чрез умиването на краката на учениците? Нима това е просто акт, чрез който Той демонстрира Своето смирено сърце и отношение на слуга? Той посочва на Петър, след като той роптае против желанието на Исус да измие краката му, че има и символичен елемент в миенето:

„Ако не те умия, нямаш дял с Мене.“ (Мат. 23:8)

„Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ (Мат. 23:10)

Спомняме си, че учението на Исус е това, което прави вярващите чисти (Йоан 15:3; Ефесяни 5:25), затова разбираме, че както и на други места в Писанията, водата в този контекст символизира словото.

В края на тази сцена Исус казва на учениците Си:

„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.“ (Йоан 13:34)

Как можем да опишем любовта, която Исус показва към учениците Си чрез това Свое действие, за да можем и ние да обичаме другите по този начин? Исус им демонстрира учението Си на практика, като синтезира неговите два основни елемента – от една страна характерът или сърцето на Този, чиято същност е сформирана и пропита с учението, което Му е предадено, а от друга – самото учение, символизирано чрез водното умиване.

В тази сцена Исус разкрива как изглежда на практика това, което Той иска от Бащата в молитвата Си в Йоан 17гл:

„Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина… и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истинатa. “  (Йоан 17:17, 19)

Тези стихове потвърждават още веднъж, че освещението на Исус – Неговото израстване в предаване на Бога, на Неговите пътища и на Неговата воля – е било извършено чрез Неговото покорство към словото – учението, което Бащата Му предава. Исус е първият Човек след грехопадението на Адам и Ева, Който се подлага на пълно освещение чрез Божието слово – Той успява да направи това, защото в Него не е имало грях. Понеже Той Самият е бил осветен чрез словото на Своя Баща, ние също можем да бъдем осветени чрез Неговото слово. Христовата жертва на кръста проправя път ние също да бъдем свободни от греха, а Неговото възнесение направи така, че да можем да бъдем кръстени със Святия Дух и чрез Неговата сила да ходим покорни на Христовото учение. Така ние изработваме спасението на собствените си души – нашето освещение (Филипяни 2:12-13) – и насърчаваме другите вярващи чрез нашия пример и поучение да ходят в същия път, като, правейки това, ги обичаме именно както Христос обикна нас. Разбирайки това, можем да си обясним как истината докарва любов към братята според апостол Петър:

„Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.“ (1 Петрово 1:22)

Това „нелицемерно братолюбие“ и тази „гореща любов“ са възможни единствено за онези, които са посветили себе си на Христовото учение, защото то изработва в нас това освещение на душата, чрез което умът, волята и емоциите ни да бъдат инструменти, с които да можем да изразяваме отношение на любов към другите вярващи. Поради тази причина можем също да разберем защо най-голямата радост за апостол Йоан е била онези, които са повярвали чрез него, да стоят твърди в Христовото учение:

„Няма по-голяма радост за мен от това, да слушам, че моите чеда ходят в истината.“ (3 Йоаново 4)

„Много се зарадвах, че намерих някои от чедата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца… Да се обичаме един друг. И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тази е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.“ (2 Йоаново 4-6)

Още преди Своята смърт на кръста Христос от личен опит казва на учениците Си:

„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота [или „душата“] си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Това е защото преди Той да даде физическия Си живот за нас на кръста, Той предава душата Си на пълно покорство на Божието слово, като посвещава живота Си да живее и да проповядва учението на Своя Баща сред Своите приятели, учениците. Така Христос, защото е имал човешка природа,  извършва нашето пълно изкупление чрез Своя живот, смърт и възкресение.

Най-голямата любов, която можем да дадем на другите вярващи, е да спомагаме тяхното укрепване във вярата, като живеем и поучаваме Христовото учение. Така ние не само обичаме тях, както обичаме себе си, но поради връзката между първата и втората заповед, обичаме Онзи, Който е изкупил и нас и тях. Затова след като Исус пита Петър три пъти „Симоне Йонов, обичаш ли Ме?“, по веднъж за всяко от трите му отричания от Него, Той му казва: „Паси агънцата/овцете Ми.“ (Йоан 21:15-17) – с други думи: „Грижи се за тях, като ги водиш в Моя път и им предаваш Моето учение”.

В следващата част ще обърнем вниманието си към неправилното тълкувание на 1 Коринтяни 13гл в контекста на изпълнението на двете най-големи заповеди – да обичаме Бога с всичко в нас и ближния като себе си.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в