Обичаш ли Бога? (2) – Двете канавки
by Лина
В увода на настоящата поредица посочихме, че първата най-голяма Божия заповед е до толкова обвързана с втората, че пренебрегването на връзката помежду им е един от най-големите капани, в които можем да попаднем като християни.
Най-разпространените изкривявания, свързани с любовта към Бога, се получават, когато вярващите на практика следват само първата или само втората от двете най-важни заповеди, като игнорират факта, че тези заповеди не могат да бъдат третирани поотделно.
Онези, които избират да следват само първата заповед – „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“, в крайната фаза на това вярване, могат да се посветят на отшелничество, с цел преследване на някаква форма християнски мистицизъм. През вековете монашеството е било издигано като най-чистата и свята форма на християнство, като някои църковни традиции до ден днешен имат положително отношение към този начин на живот. Това отношение към монашеството може да се обясни единствено с липса на просвещение у тези общности относно библейските параметри на вярата, касаещи земния живот на християните. В англоезичните страни описват този вид вярващи така: „They are so heavenly-minded that they are no Earthly-good.“ – „Те мислят толкова за небесното, че не са от никаква полза за земята.“
От друга страна, онези, които следват само втората заповед – „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“, са склонни да посветят живота си изцяло в служба на другите, като се грижат за нуждаещите и се трудят за тяхното земно снабдяване. В крайното развитие на това вярване намираме хуманизма – вярването, че човекът и неговото добруване, продиктувано от неговото лично верую относно какво е „добро“ и „зло“, „полезно“ и „вредно“, трябва да е най-висшата цел на земното съществувание. Вярващите, повлияни от духа на хуманизма, проповядват едно човеко-центрично евангелие, което се ръководи повече от земните нужди и желания на хората, отколкото от Божиите цели и намерения за тях. В тази категория попадат много различни видове християнски течения, които привидно нямат нищо общо и даже биха били скандализирани от мисълта, че попадат в една и съща категория едно с друго. Например, в тази категория влизат както течения, които не вярват, че Божията свръхестествена сила действа днес, и са фокусирани изцяло върху добротворство като хранене на бедните и изграждане на центрове за грижа за хора, с различни физически нужди, така и течения, които са изцяло фокусирани върху Божията чудодейна сила да снабдява за физическите нужди като свръхестественото изцеление и свръхестественото финансовото снадбяване. За тези групи можем да използваме преобразувана форма на английската сентенция: „They are so Earthly-minded, that they are no heavenly-good.” – „Те мислят толкова за земното, че не са от никаква полза за небето.“
В следващата част ще разгледаме един от най-честосрещаните начини, по които християни, разпознали връзката между двете най-големи заповеди, се стремят да ги спазват.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.