Плодът на Духа (8) – Себеобуздание
by Валери
За разлика от т.нар. „дарби на Духа”, които се проявяват чрез вярващите по усмотрение на Святия Дух и които се изразяват във ВРЕМЕННА, концентрирана и експлозивна помощ предимно за другите, плодът на Духа е ВЕЧЕН продукт, който ние имаме задължението да развием в живота си от семето на Божието Слово, чрез което сме новородени (1 Петрово 1:23).
Докато дарбите на Духа могат да бъдат мощно проявявани и чрез плътски хора (основаната от апостол Павел църква в Коринт е нагледен пример в това отношение), култивирането на плода на Духа е целенасочен процес, който включва всекидневно умъртвяване на „делата на плътта” (1 Коринтяни 15:31, Галатяни 5:19-21). Това умъртвяване не включва физическо посегателство върху нашите тела, а изработване на дисциплина, чрез която да можем да контролираме страстите им и да кажем НЕ на позивите, идващи от необновените области в нашите умове.
Култивирането на този плод започва с приемането на семето на Божието Слово в нашите сърца (духове) и се осъществява чрез трансформирането на мисленето ни съобразно новооткритите истини от това Слово, като се изразява в увеличаващо се предаване на нашите тела (външния човек) на плана на Бог (Римляни 12:1-3, 2 Петрово 1:5-9).
Всяка една съставка на плода на Духа отразява определена черта от характера на Бог и проявлението ѝ в живота ни Го прославя.
Съставките (компонентите) на плода на Духа са изброени от апостол Павел в посланието му до Галатяните:
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” (Галатяни 5:22-23)
Култивирането на този плод е зрелостта („съвършенството” в някои преводи), за която редица новозаветни текстове говорят (Евреи 6:1, Ефесяни 4:11-13) и която трябва да бъде една от основните цели на християнския живот.
Себеобуздание
В библейски смисъл себеобузданието е способността на християнина да контролира/владее тялото и душата си чрез Святия Дух, Който живее в него. Използваната в новозаветния текст (Галатяни 5:23) гръцка дума ἐγκράτεια (егкратея) също може да бъде преведена на български и като „себеконтрол” или „себевладение”.
Историята на човешкото падение и изкупление е до голяма степен история за наличието на себеконтрол или за неговата липса. Какво имам в предвид? Библейските примери са многобройни, но аз ще щрихирам само някои от най-значимите измежду тях.
Преди да изгуби контрол над съдбата си и респективно над съдбата на цялото човечество, Ева изгуби контрол над себе си, поддаде се на желанията си и падна в клопката на дявола, като яде от забранения плод. Адам от своя страна, най-вероятно заслепен от чувствата си към Ева, също изгуби този контрол, когато вместо да се конфронтира с жена си и да спре греха още в зародиш, той се присъедини към нея и яде от плода.
Поради моментна липса на себеконтрол Моисей изгуби възможността да влезе в Обещаната Земя начело на своя народ (виж статията за кротостта).
Когато видя къпещата се Витсавее, цар Давид отказа да обуздае страстите си и това отвори вратата неизразими трагедии да нахлуят както в неговото семейство, така и в цялата нация, за която имаше грижа.
Не бих се учудил, ако синът му, цар Соломон, който самият имаше забележителни прояви на липса на себеконтрол, визираше трагичната история на родителите си, когато написа, че „владеещият духа си е по-добър от завоевателя на град” (Притчи 16:32).
Себевладението, което Господ Исус демонстрираше всекидневно по време на земния Си живот и служение, кулминира в дните и часовете преди смъртта Му.
В тъмнината на Гетсиманската градина, преживяващ неописуема душевна агония, Той отказа да се възползва от военната мощ на ангелските легиони, като избра да продължи напред и да заличи с кръвта Си предателството, извършено в светлината на Едемската градина (Матей 26:53).
Изправен на съд пред Пилат, Синът на Бог отказа да отвори устата Си в Своя защита и да сломи скалъпените срещу Него обвинения.
Разпънат на кръст, Той се молеше за тези, Които Го разпънаха (Лука 23:34).
След Възкресението и Възнесението Си Той изпрати Духа Си, Който дава възможност на вярващите в Името Му да упражняват същия себеконтрол (2 Тимотей 1:7).
Себевладението е едно от нещата, обединяващи и победителите от книгата Откровение.
Ако си християнин, на теб ти е дадена същата тази духовна сила. Използвай я!
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.