„Събарям стария църковен ред и установявам Моето управление!“
by Иван И.
Това, което бих искал да отбележа, е, че тази статия е естествено продължение или „ъпдейт“ на последния материал, който бе публикуван в сайта и който беше озаглавен „Бедствия, COVID-19 и Църквата – откровение за България и Европа”. В настоящата статия ще използвам определени части от откровенията, които дойдоха към мен, за да илюстрирам по-добре съдържанието ѝ.
––––––––
Събудих се или по-скоро бях събуден на 23 септември 2020 г., в 03:05 ч., като умът ми беше изпълнен открай до край с изключително ясно и конкретно слово, което се чух да изговарям в самия момент на събуждането – нещо, което никога досега не бях преживявал и което е крайно нетипично за мен, тъй като по принцип спя непробудно. То се състоеше от едно-единствено, но здраво закотвено в ума ми изречение и гласеше: „Прокламирам събарянето на стария църковен ред и установяването на Божието управление”. Вярвам, че акцентът на изговореното слово беше и е свързан преди всичко със събарянето на установения църковен ред в умовете ни и привикването ни към един стандартизиран начин на богослужение. В същото време това не изключва намерението на Бог да преформатира нашето служение според Словото Си, което не задава задължителни рамки, но ясно показва, че всички или повечето светии могат и се предполага да участват в това служение. Съвременният ред проповядва свещенството на всеки вярващ, но реално позволява да служат само много малка част от вярващите в една църква.
След няколко дни Бог продължи да ми говори в тази посока, като заостри вниманието ми върху конкретен стих от Писанието, а именно този, в който пророк Самуил заявява на Саул, че поради непокорството му, царството му (или управлението над Израел) се отнема и се предава на друг съд, избран по сърцето и благоволението на Бог (1 Царе 13:14). Тази прокламация за събарянето на стария църковен ред и установяването на Неговото управление е в пряка и неразривна връзка със словото, което получих на 18.12.2019 г. и което споделих в горепосочената статия. Ще използвам само началните три изречения от това послание, които много ясно посочват какво предстои да се случи (или вече се случва) в Неговата църква:
„Аз ще пренаредя Моята църква, ще извадя на преден план тези, които Съм подготвял в пещерите и в рововете. Наистина последните ще станат първи.
Настанало е време, в което ще наказвам по-бързо и по-строго беззаконието и отказа да се слуша гласа Ми.”
Вярвам и съм повече от убеден, че през следващите месеци, и по-конкретно през 2021 г., Бог ще излее Славата Си по безпрецедентен начин навсякъде по земното кълбо с всичките ѝ проявления – проповядване на Евангелието със сила, масови покаяния, изцеления на всякакви болести, чудеса, възкресения, знамения. Насред тъмнината от безпрецедентната икономическа криза, която е на прага да ни връхлети, Бог ще облече Своите Си с невиждана слава и сила и ще демонстрира чрез тях Своето царство или управление. Най-важното, което трябва да осъзнаем и да държим в ума си, е, че в момента църквата е в сезон на ускорена подготовка за този славен период и съдбите Му се освобождават по-бързо и ефективно от предходни периоди. И в тази връзка – за да е ефективна Неговата църква, тя трябва да премине под Неговото управление, за да бъде извършена Неговата воля, чрез Неговите хора, по Неговия начин, на Неговото време и чрез Неговата сила. Най-важното, което предстои да се случи, е, че властта и авторитетът за вършенето на изцеления, знамения и чудеса ще бъдат дадени на всеки искрен и посветен вярващ. Времето на самотните помазани „суперзвезди”, на които се възхищаваме и чиито книги четем, вече е към края си. Бог ще има и има вече своя огромна армия, която ще марширува в абсолютен синхрон и която ще изпълнява безпрекословно заповедите на своя Цар. Разбирането, което имам, е, че Бог е забавял през годините Своето действие, за да подготви критична маса от Свои хора или така наречените „300 мъже на Гедеон”, но сега е безкомпромисен и ще започне Своето дело за привеждане на нациите към покорство на вярата. Много често, когато се моля, усещам тази решителност и неотложност – Бог е „направил челото си по-твърдо от адамант“ и нищо няма да успее да устои пред Него в намерението Му да установи праведност. Към това бих искал да добавя, че изминаха седем години преди целия Израил да се подчини на Давид, което означава, че Бог първоначално задвижва свой избран по благодат остатък, който ще е в авангарда на Божието действие и който се прилепя първи към Божието сърце и намерения.
Цялото това разбиране за сезона, в който сме и как се движи Бог понастоящем, получи потвърждение и чрез още едно откровение, което ми беше дадено преди дни. Вярвам, че то отразява по един достатъчно ясен начин настоящата ситуация. Беше ми показана ситуацията в книгата Естир. Непокорната царица (църква) Астин изгуби благоволението на царя (Бог) Асуир, тъй като отказа да откликне на призива на съпруга си и той си потърси друга царица (църква). Царица Астин остана в царския дворец, хранеше се от царя, беше благославяна и обгрижвана материално от него, виждаше го отдалеч, но достъпът ѝ до него беше забранен и тя не можеше да влезе в присъствието му, понеже изгуби благоволението му. Тя остана в далечното обкръжение на цар Асуир, беше обгрижвана, но ВЕЧЕ НЕ УЧАСТВАШЕ В УПРАВЛЕНИЕТО. Царят я извика, като нареди тя да носи царската си корона, което демонстрираше нейната делегирана власт и авторитет, но след като тя не се покори, короната ѝ беше отнета. Новата царица, смирена и несебична, беше подготвена от Игай (Святия Дух), помазана и благословена, и получи благоволението на Бог. Имаше известно време за подготвянето на Естир, преди да заеме полагащото ѝ се място и моето лично убеждение е, че се намираме точно в този период на освещаване и отделяне. Основната причина за непокорството на Астин се състоеше в това, че тя се беше обградила със себеподобните си, като покани на своето угощение само тези, които са като нея, мислят като нея и издигаше и промотираше свое собствено царство, докато царят покани всички, а това беше напълно достатъчно. Характерно за немалка част от съвременната църква е, че тя предпочита да общува със себеподобните си или в един по-дълбок смисъл – църквата има общение с църквата, което мнозина проповедници и учители наричат „духовен хомосексуализъм“. Астин не отиде на трапезата на царя, отказвайки по този начин да се храни от неговата храна и да го почете пред всички, но предпочете да инициира собствено угощение и демонстрира елитаризъм, чрез който потърси почит и се самоиздигна. Реално тя беше започнала да гради свое собствено малко царство, в което важаха определени правила, различни от тези, постановени от царя Асуир. Пагубното в случая е, че Астин се чувстваше самодостатъчна в приемането на себеподобните си, ограничи кръга на тези, които можеха да ѝ дадат праведен съвет и това породи непокорство.
„Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството” (1 Царе 15:23).
Ако дадена църква позволи чародейството или духът на Езавел да определят насоката на действията ѝ, и не дойде на място на покаяние, според свидетелствата на Писанието в Стария и Новия завет Божиите съдби са били, са и ще бъдат безпощадни.
Но да продължим нататък. Преди около седмица вярвам, че получих отново ясно слово за идващата вълна на Божията слава, като този път получих по-голяма конкретика за параметрите ѝ, без да имам претенциите за завършеност на видението или за неговата окончателност.
„В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха”. (Битие 7:11)
Чрез този стих вярвам, че Бог ми показа какво предстои да случи, а именно – огънят на Божията слава ще се излее отгоре, като в същото време „изворите на голямата бездна” или изворите на жива вода в сърцата ни отдолу ще се разпукнат и ще се съединят със спускащата се Слава. Духът е излят в сърцата ни, имаме Го в начатък (Римляни 8:23) и това е помазанието, което е предназначено да ни променя отвътре, както и да ни направи едно с останалите части на Тялото.
„Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.” (1 Коринтяни 12:13).
От значение е и това, че в стиха първо се споменава разпукването на изворите, което говори в голяма степен и за ходатайствената молитва, отправена към Престола на Отец, вследствие на което небето отговаря по подобаващ начин. „Бездната” в случая говори и за най-дълбоките копнежи на новото създание, която бездна призовава бездната на Божието сърце и Той не може да не откликне с „шума на Своите водопади” от Слава (Псалм 42:7).
Това, което ми беше показано, е, че Божията слизаща слава ще разпознае и ще посети единствено сърца и характери, които са се подчинили на Божията праведност чрез покорство към Словото и Духа. Казано съвсем накратко – Славата отгоре ще разпознае единствено себе си или своята въплътена реалност, тук долу. Тя ще се съедини първоначално само с тези, които са носители на праведност и благочестие в живота си и които са станали „зрели синове“ поради покорството си към Духа. Бог познава своите Си, а те са тези, които се покоряват на Неговата воля (Йоан 10:27). В този смисъл, може би ще разберем по-добре думите на Господ в Матей 7:21-23, в които Той заявява, че не познава хора, които са се движили в Неговите дарби, но не са се подчинявали на волята на Отца и не са променили характера си. В някаква степен и Ефесяни 1:10 описва тази ситуация:
…за да се приложи, когато се изпълнят времената, т. е. да се събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно;
Божията цел е земното и небесното да се съберат в Христос или да се покорят на Неговия образ, защото Господ съдържа в Себе Си завършеността, целостта и окончателността на всичко, което ни заобикаля и което е сътворено от Него. Небесното и земното помазание и слава ще се съберат, за да възпламенят и освободят в себе си силата на новото създание, преобразено и действащо в „ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). И най-вече, за да бъде демонстрирана „славната свобода на Божиите зрели синове” (Римляни 8:21), които ще изявят в изключителна степен сърцевината и характеристиките на Царството.
Във видението, което ми беше дадено за идващия огън на Славата Му, недвусмислено ми беше показано, че спускащата се от небето огромна огнена вълна ще се раздели на множество от по-малки пламъци, които съвсем целенасочено и избирателно ще посетят отделни домове, хора и малки общности, но в голямата си част ще заобиколят институционализирани църкви, които отказват (дори в този момент) да се трансформират. Просто помазанието отгоре ще се свърже съвсем естествено с помазанието долу или казано по друг начин – небе и земя ще се прегърнат в здрава и неразрушима прегръдка. Нещо подобно се случи в дните на Йоан Кръстител, когато Божието слово (тук думата е „рема”) дойде до странно изглеждащия пророк (който имаше Духа в себе си), заобикаляйки и подминавайки първосвещениците Анна и Каияфа (толкова е била зле ситуацията в Израел, че те имаха двама първосвещеници, като първият беше тъст на втория и двамата действаха на ротационен принцип). В един по-общ смисъл (въпреки че пасажите в Матей 24:40-41 говорят за друго) – двама бяха на полето и единият се взе, а другият се остави; двама лежаха на едно легло, единият се отне, другият остана.
В този контекст можем да разберем и малко по-добре притчата за десетте девици. Тя описва и по-възможно най-добрия начин това, което ще се случи. Петте неразумни или глупави разчитаха на старото си помазание, което постепенно угасваше, или казано по друг начин – на миналите си дела в Господа и на общението си с Духа в миналото. Те нямаха прясно миро, купено (без пари) от продавача, Който Е Святият Дух. Вместо да бъдат на мястото на срещата в точното време, те трябваше да наваксат загубеното и това им костваше хлопването на вратите. Би трябвало да отбележим, че тази притча се различава доста от пасажа в Матей 7:23, в който Господ заявява „Аз никога не съм ви познавАЛ”, както и че хората там са наречени такива, които „вършат беззаконие”. Господ не употребява подобна риторика за девиците, заявявайки единствено „Аз не ви познавАМ”. В единия случай Христос казва, че Той никога, в нито един момент, не е познавал хората, които идваха при Него, използвайки минало свършено време, докато при девиците използва сегашно време, от който разбираме, че ги е познавал преди, но не и сега. Отец активно търси образа на Сина Си в нас, като това е Неговата крайна воля и централна истина на Божието царство. Той познава единствено Христос и всеки, който се е уподобил в единство с Него, ще наследи царството.
„Слугата не остава вечно в дома, но синът остава” (Йоан 8:35).
Може да сме служили като слуги на Бога чрез неговите дарби и помазание, но единствено образът на Божия Син в нас ще получи вечно наследство и ще обитава в Неговото славно присъствие.
Накрая, съвсем накратко искам да споделя и още нещо, което дойде като ясно разбиране в сърцето ми. Изливането на Славата и последващото съграждане на Неговия дом, по Неговите чертежи и чрез Неговите хора ще изисква сериозен финансов ресурс. В тази връзка получих ясно слово, че Бог започва трансфер на богатства към църквата си. Става въпрос само и единствено за Неговата църква, която Той познава, не институционалната и религиозната, която е концентрирана единствено върху себе си и върху своите си дейности и активности. Ресурсите, които Бог ще освободи, ще бъдат безкористно употребени, за да се изгради Неговия храм, който сме ние, за да създаде Неговите училища и Неговите университети, да нахрани бедните, да помогне на вдовиците, да изгради домове за сираците. За да разпространи Евангелието и да създаде здрава онлайн общност чрез телевизионни проекти и интернет базирани инициативи. Бог ще го направи по Свой Си начин чрез идващата криза и дори в нейния вихър, според словото:
„Богатството на грешния се запазва за праведния.” (Притчи 13:22)
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.