Като дете бях тих и затворен. Майка ми се бореше с живота и се опитваше да съчетава ролята на майка, домакиня и работеща жена. Баща ми пък искаше да бъде добър родител, но не знаеше как и вместо да е добър пример за мен, беше пример какъв да не бъда. Повечето ми спомени от този период са свързани със скандалите вкъщи.
Докато растях, все по-често се замислях какъв е смисълът на живота и наистина ли животът е само това – материални неща, лоши взаимоотношения, липса на подкрепа и любов.
Вярвах, че има Бог, но не знаех Кой е. Като цяло идеята, че Бог може да е част от моя живот и да общува с мен, ми изглеждаше странна. Християнството не изглеждаше като отговор на моите въпроси, пък и не познавах някой, който да вярва в Исус.
Когато бях 15–16-годишен, вече имах прекалено много въпроси, на които не можех да намеря отговор: Какво става, когато умрем? Какъв е смисълът на живота? Дали материалният свят е всичко, което ни заобикаля? Как да общувам с хората, и по-специално с момичета?
Бях отчаян. Не харесвах живота, който имах.
През 2009 година бях приет да уча в Икономическия университет във Варна. Това беше ново начало за мен и се надявах проблемите от миналото да останат зад гърба ми.
В началото всичко беше супер. Сприятелих се с много хора, учех нови и интересни неща, имах приятелка. Вярвах, че любовта на едно момиче е смисълът, който съм търсил.
За съжаление нещата не се получиха и след 2 години отново си задавах същите въпроси с още по-голяма сила:
Какъв е смисълът на живота?
Защо има толкова много болка?
Кой е Бог?
Междувременно на един семинар се бях запознал с няколко християни. Виждах, че са много добри хора, но не вярвах, че ще ми помогнат с отговори на моите въпроси.
Веднъж бях на кафе с един от тях и той ме попита какво мисля за Исус Христос. Аз вярвах, че има много пътища към Бог, и затова започнах да споря, когато той цитира думите на Исус: „Аз съм пътят и истината, и животът“. Казах, че това си е неговото мнение, и изобщо не приех думите му. По онова време наред с други „духовни“ книги бях започнал да чета и Библията, но не знаех нищо за Исус.
Продължихме да се виждаме и на една от срещите ни той ми даде книга със заглавие „Не просто дърводелец“. След около месец започнах да я чета и фактите в нея ме накараха да се замисля: Дали Исус казва истината? Защо 11 от 12-те апостоли умират, разгласявайки Неговото дело? Бях впечатлен, докато четях как авторът на книгата е станал от атеист християнин и как е успял да прости на баща си?
След като прочетох тази книга, реших да се доверя на Исус и Го приех за мой Господ и Спасител.
Оттогава Той промени живота ми:
Когато повярвах, премахна тежката депресия, в която бях изпаднал и която ми пречеше да общувам с хора, да имам нормален живот и нормални приятелства.
Сдобрих се с баща ми, с когото дотогава бяхме в много лоши отношения.
Даде смисъл и цел на живота ми – празнотата в сърцето е запълнена от Него и да живея за Него е всичко, което искам.
Премахна много от моите страхове – сега не се страхувам какво ще стане след като умра, а в сърцето ми Святият Дух свидетелства, че аз съм Божие дете и че ще прекарам вечността си с Него.
Исус е част от живота ми всеки ден – моята идентичност е в Него и Святият Дух е най-добрият Приятел, за Когото бих могъл да мечтая.
