Обичаш ли Бога? (5) – Връзката между двете заповеди

Обичаш ли Бога? (5) – Връзката между двете заповеди
от

В предната част от поредицата разгледахме втори начин, по който християни се стремят да спазват двете най-големи заповеди, като посочихме, че духовният ни живот трябва да бъде ръководен от Писанията над и преди всички наши преживявания и усещания.

Както казах, има безброй разновидности от вярвания сред християните, осъзнали неизменната връзка между двете най-големи заповеди, за това какво трябва да получаваме от Бога и какво трябва предаваме на хората. Факт е, че е възможно да получаваме от Бога всяко едно от изброените в трета част – сила за свръхестествени проявления, чудодейно финансово снабдяване и духовни откровения – и да ги предаваме на другите. Възможно е също така да имаме определени преживявания с Бога, които да ни разкрият по особен начин Неговото отношение към хората на чисто емоционално или сензитивно ниво. Чудесата, снабдяването, откровенията и интензивните осезаеми преживявания загатват за/или отразяват Божия характер и Неговото отношение към хората. Обаче нито едно от изброените практики и преживявания, нито някакъв вид съвкупност от тях, не съставлява същността на двете най-големи заповеди – да обичаш Бога с всичко в теб и да обичаш ближния както себе си.

За да ходим по съвършения път на любовта към Бога и към хората, е необходимо да решим казуса за връзката между тези две най-големи заповеди, защото именно това, което свързва заповедите в едно неразделно цяло, е това, което сме призвани да получаваме от Бога и да предаваме на хората! Кое е това нещо? Както винаги намираме красноречив отговор в Писанията, когато четем Библията последователно, изучаваме стиховете в техния контекст и оставяме Писанията да тълкуват Писанията. Според един от основните принципи на тълкуване на Библията наречен „законът на първото споменаване“, за да разберем определена дума, понятие или доктрина ние трябва да намерим първото място, където тя се споменава в Писанията и, взимайки за база начина, по който там е третирана, да проследим нейното развитие в останалата част от Писанията.

Първото място, в което дума по дума се споменава първата заповед да обичаме Господа с всичко в нас, е Второзаконие 6:5-9:

„…да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.“

От този пасаж виждаме, че любовта към Бога се изразява с търсене на Лицето Му и посвещение към приемане, разбиране и следване на Неговите заповеди. В думите на Исус, че на тази любов към Бога и на втората заповед – „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ – „се крепят целият закон и пророците“ (Матей 22:40), мнозина виждат от една страна описание на посвещението към Бога и Неговото слово, а от друга – следване на Божиите заповеди, касаещи отношението и поведението ни към хората. Оттук идва в умовете на повечето християни разделението между двете заповеди и съответно различните видове приложения на „любовта към ближния“, които споменавам по-горе. Това тълкуване на обяснението на Исус, че „на тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“, е неправилно и именно чрез това погрешно разбиране ние – Църквата, посвещаваме огромни ресурси – и материални и нематериални – на дейности и каузи, които нямат плода, който Бог е предвидил да имаме!

Всъщност, пасажът във Второзаконие 6:5-9 не съдържа само първата заповед – той описва и стъпка по стъпка изпълнението на втората заповед!

„…да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. = обичане на Господа с всичко в нас и с всичко наше

Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;“ = обичане на нас самите

„…и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ = обичане на Божия народ и на нашите най-близки

Да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.“ = обичане на хората, които още не познават Бога.

Виждаме, че още във взаимодействието Си с Израил Бог посочва начина, по който Той разбира любовта към Него и към хората, които Той е създал. Още в Стария Завет Бог залага принципа, че любовта към Него и любовта към хората се изразява чрез отношение към Неговото слово. Това е, защото Бог разкрива Себе Си най-ясно чрез Своето слово, а пазенето на словото от страна на хората води със себе си безброй придобивки – както за земния, така и за отвъдния живот (Псалм 119). Именно притежаването на Божието слово е отличавало Израил от другите народи:

„Тогава какво предимство има юдеинът или каква полза има от обрязването? Много, във всяко отношение, а първо, защото на юдеите бяха поверени Божествените писания.“ (Римляни 3:1-2)

По същия начин Словото е това, което днес прави Църквата различна от другите общества – тя е наречена:

„…Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината.“ (1 Тимотей 3:15)

Исус посочва, че словото на Неговия Баща е „истина“ (Йоан 17:17).

В следващата част ще научим повече за Божието слово в конктекста на изпълнението на закона на любовта.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в