Същността на християнското спасение (5) – Спасението на душата – целта на земния живот след новорождението
by Лина
В предната част от нашето поучение разгледахме спасението на духа чрез чудото на новорождението, което е следствие от личното и осъзнато приемане на Исус Христос за Господ и Спасител. В тази част ще насочим вниманието си към спасението на душата като основната цел на живота ни след новорождението.
В статията „Каква е целта на вярата ни“ посочихме, че целта на християнската вяра след новорождението е постигане (придобиване, изработване, усвояване) на вечния живот, т.е. познаването на Бога (Йоан 17:3; 1 Йоаново 5:20), което ни прави все по-подобни на Господ Исус Христос (Римляни 8:29). Както казахме в началото на настоящата поредица, ако сме новородени, ние вече сме придобили това спасение в духа ни. Оттам насетне сме призвани да се предадем на процеса на освещение, чрез който нашата душа също да бъде спасена, така, умът, чувствата и волята ни да се превърнат в отражение на Господ Исус Христос на земята.
Мнозина биха оспорили дали спасението на душата ни е действително целта на земния живот след новорождението ни. Не е ли разпространението на благовестието нашата главна цел? Нима служенето на Бога и на Неговата църква не са основни цели за християните? На тези въпроси отговорът е много прост. Несъмнено вярващите сме призвани да благовестваме и да служим на Бога и на братята и сестрите ни във вярата. Безспорно е, че ние сме светлината на света (Матей 5:14-16), че на нас е поверено „посланието на помирението“, чрез което като Христови „посланици“ приканваме невярващите да се помирят с Бога (2 Коринтяни 5:19-20) – вест, която Господ Исус заръчва да занесем по целия свят (Марк 16:15). Писанията са повече от красноречиви, че християните сме призвани да си служим един на друг с дарбите, способностите и ресурсите, които Господ е дал на всеки от нас (Ефесяни 4:11-12; 1 Петрово 4:10-11; Евреи 6:10; Деяния 20:28; Галатяни 6:10). Обаче никъде в Писанията в прав текст не се казва, че разпространението на благата вест или служението към Бога и църквата са целта на вярата ни след новорождението. Новият завет в прав текст посочва целта на вярата ни по следния начин:
„…[Исус Христос] Когото обичате, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си.“ (1 Петрово 1:8-9)
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.“ (Римляни 8:28-30)
„…както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ (1 Петрово 1:15-16)
Тези три пасажа говорят за един и същи процес. Спасението на душата, придобиването на Христоподобие и освещението са три различни начина за описване на едно явление – трансформацията на душата, която сме призвани да придобием, след като духът ни вече е бил новороден. Спасението на душата/освещението/Христоподобието е не само основната цел на живота ни след новорождението – без него ние няма да преминем в Божията слава, след като приключи земният ни път. Писателят на Евреи ни наставлява така:
„Търсете… онова освещение, без което никой няма да види Господа.“ (Евреи 12:14)
Никой човек, докато е на земята, не може да види Бога с очите си (Изход 33:20; 1 Йоаново 4:12), затова „виждането“ в този стих се отнася за нашия достъп до Божието присъствие, след като настъпи физическата ни смърт. Това тълкувание се потвърждава от контекста на този стих в Евреи, където ясно се говори за опасността от отпадане от вярата, ако презрем Божия призив и не достигнем до Неговата благодат. Връзката между освещението и достъпа до Божието присъствие в отвъдния живот виждаме и в Матей 5:8, където Господ Исус заявява:
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Матей 5:8),
въпреки, че в контекста на блаженствата, виждането, за което Исус говори тук, може да се интерпретира като касаещо и земния живот, както посочваме в статията, посветена на това блаженство.
Очевидно една от основните заблуди, които врагът се опитва да внедри сред вярващите, касае необходимостта от святост за спасение, след като получаваме предупреждение относно това и от Павел и от Яков:
„Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.“ (Галатяни 6:7-8)
„…като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:21-22)
В тези стихове сме предупредени относно опасността от това излъжем себе си, че личната ни обхода спрямо Божия морален стандарт и изисквания, касаещи нашето посвещение към Него, не са от жизненоважно значение за нас.
Освен факта, че Писанията директно назовават спасението на душата/освещението/Христоподобието като цел на вярата ни след новорождението, в 1 Тимотей 4:16 разбираме защо тази цел трябва да предхожда по важност нашето служение, било то към църквата, или към невярващите:
„Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ (1 Тимотей. 4:16).
Ако ние самите не знаем или не постоянстваме в целта на нашето спасение, както я описват Писанията, тогава не можем да имаме увереност, че предаваме правилното учение на другите вярващи, което да послужи за тяхното укрепване. Също така, не можем да сме сигурни, че предаваме правилното послание за спасение на погиващия свят, ако ние самите нямаме акуратно разбиране за спасителния процес и за целта на вярата след новорождението.
Един от въпросите, свързан със спасението, който поражда множество спорове и полемики е въпросът за „призваните“ и „избраните“. Подобно на дебата около вярата и делата, ако имаме правилно разбиране за човешката същност, четем Писанията в техния контекст и оставяме Библията да тълкува сама себе си, ще видим че този въпрос не е никак сложен, както посочваме в следващата част от поредицата.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.